Пътят към Еврозоната или „Пътят на камъните“: В коя точно Европа сме?
Редакционен коментар на Ардино24.ком
България вече официално е част от Еврозоната. В джобовете ни звънят същите монети, които ползват в Берлин и Мюнхен. Но докато валутата ни е европейска, начинът, по който се поддържат ключови пътни артерии у нас – като отсечката край Черноочене – остава далеч от всякакви цивилизовани стандарти.
Германският модел срещу балканската реалност
Снимките от района на Черноочене показват километри „изровен“ (фрезован) асфалт, оставен на произвола. За всеки шофьор това означава риск от счупени стъкла, повредено окачване и опасни ситуации. Как обаче се прави това в държава като Германия, която е еталон за инфраструктура?
Скорост и технология: В Германия фрезоването е само подготвителна фаза, която трае часове, максимум ден. Там машините за полагане на новия асфалт често следват фрезата „по петите“. Пътят не се оставя в такова състояние за седмици, защото това се счита за недопустим риск.
Безопасност и сцепление: Фрезованата настилка има изключително лошо сцепление, особено при дъжд. В Европа се прилагат строги норми за почистване на платното веднага след фрезата, за да се избегнат точно тези „хвърчащи камъни“, които у нас са ежедневие.
Сигнализация: Докато в Германия временната маркировка и знаците са безупречни и започват километри по-рано, у нас шофьорите често биват „изненадани“ от прага на фрезования участък.
Парадоксът на „европейските“ пътища
Въпросът не е просто в неудобството, а в отговорността. Когато държавата изисква от гражданите европейски цени за винетки, застраховки и данъци, тя е длъжна да осигури европейско качество на изпълнението.
Ако ще бъдем част от елита на Европа и Еврозоната, трябва да спрем да приемаме за нормално пътищата ни да стоят в ремонт с месеци и години, а гражданите да плащат сметката за счупени стъкла и разбити предници. Гаврата с парите на данъкоплатците и липсата на контрол върху фирмите изпълнители трябва да спрат.