Ерол Мехмед (АПС): Кърджали е заложник на „хибриден нужник“ и институционално безхаберие

 

Ерол Мехмед (АПС): Кърджали е заложник на „хибриден нужник“ и институционално безхаберие

Водачът на листата на Алианс за права и свободи (АПС) в Кърджали излезе с остро изявление срещу методите на политическа борба в региона, определяйки ги като „сделка с дявола“.

КЪРДЖАЛИ – В емоционален и безкомпромисен пост в социалните мрежи, Ерол Мехмед отправи тежки обвинения към политическите си опоненти и състоянието на държавните институции в областта. Според него, предизборната кампания е белязана от безпрецедентно „замърсяване“ на публичното пространство чрез анонимни платформи и натиск.

„Политически нужник“ вместо дебат

Мехмед описва съществуването на „виртуален и непроследим канализационен блог“, който според думите му денонощно обругава личности и семейства в името на т.нар. „ново начало“. Той определя този модел като „нов морал в политиката“, който всъщност е поредна порция „мръсотия“.

„Там се унищожават личности, унижават се семейства, обругават се ценности... Властта е опиат и най-неподготвените са най-опиянени!“, заявява водачът на АПС.

Институционален вакуум в Кърджали

Критичното острие на Ерол Мехмед е насочено и към органите на реда и съдебната власт. Той констатира липса на адекватна реакция от страна на МВР, ДАНС и Прокуратурата по отношение на защитата на гражданските права и Конституцията.

Според него в Кърджали липсва и моралният стожер – както в лицето на духовенството (Мюфтийство и Църква), така и в лицето на интелектуалците, които трябва да пазят „нормалността и почтеността“.

Страх, „мутропослания“ и рязане на гуми

В изявлението се споменават и конкретни притеснителни инциденти, които според Мехмед са част от кампанията за сплашване:

• Опасни провокации: Хвърляне на „тежко желязо“ от покрива на общината в близост до кандидати и журналисти.

• Вандализъм: Рязане на автомобилни гуми посред нощ.

• Медиен натиск: Финансиране на медии с неизяснена собственост от страна на общините.

Време за отговорност

Въпреки тежката картина, Ерол Мехмед завършва с доза оптимизъм, вярвайки, че „разумът се завръща“. Той предупреждава, че наближава времето, в което всеки ще носи отговорност – не само за делата и думите си, но и за своето бездействие.

---

Бележка: Текстът е подготвен на база публично споделено мнение на Ерол Мехмед.