Коментар: „Прогресивна България“ предлага посока, но не и път

„Прогресивна България“ – големи думи, малко механизми

Програмата на коалиция „Прогресивна България“ започва силно – с ясна диагноза: корупция, олигархичен модел, институционален разпад. Това е вярно и трудно може да бъде оспорено. Описанието на проблемите е детайлно и на моменти дори точно. Но въпросът не е какво виждат – въпросът е как ще го решат.

И тук започва слабата част.

Централната идея – „демонтаж на олигархичния модел“ – звучи решително, но остава повече политически лозунг, отколкото изпълнима стратегия. Програмата говори за „политическа воля“, „решителни действия“, „анти-олигархично мнозинство“, но не казва как точно ще се постигне това мнозинство в реална политическа среда, където същите тези сили трябва да работят с други партии .

Има изброени мерки – проверки, регистри, санкции, контрол върху обществени поръчки. Но това са инструменти, които съществуват и днес. Проблемът в България никога не е бил липсата на закони, а липсата на прилагането им. Точно тук програмата не дава нов механизъм, а повтаря познатото с нови думи.

Особено показателна е идеята за дигитална система с изкуствен интелект, която да следи обществените разходи. Това е модерно и добре звучащо, но без яснота кой ще контролира самата система и как ще се гарантира независимостта ѝ, рискът е тя да се превърне просто в още един инструмент в ръцете на властта .

Икономическата част също следва същия модел – правилна посока, но общи формулировки. Говори се за „икономика с висока добавена стойност“, „иновации“, „подкрепа за бизнеса“. Това присъства в почти всяка програма през последните 15 години. Липсва конкретика – кои сектори, какви инвестиции, в какви срокове и с какъв ресурс .

Политическият език в документа е силно емоционален – „олигархия“, „задкулисие“, „ограбване на обществото“. Това работи добре за мобилизация, но крие риск: когато програмата звучи повече като протест, отколкото като управленски план, доверието става въпрос на вяра, а не на доказателства.

Има и нещо друго – програмата ясно се позиционира срещу „всички партии от статуквото“. Това е удобна линия, но и опасна. Защото реалната политика в България минава през коалиции. Ако всички са проблем, с кого ще се управлява?

В крайна сметка „Прогресивна България“ предлага посока, но не и път. Има визия, но липсват измерими стъпки. Има силна реторика, но недостатъчна конкретика.

Това е програма, която казва какво не е наред в държавата – но не доказва, че знае как да го поправи.