Станислав Атанасов откри нов жанр в парламента: задава въпроси и сам си отговаря
По време на днешния парламентарен контрол заместник-председателят на ДПС и депутат от парламентарната група на ДПС – Ново начало Станислав Атанасов демонстрира особена форма на политическо говорене – задаване на въпроси към служебния премиер и едновременно даване на готови отговори.
Колко още може да се изложи Станислав Атанасов? Ще паднем ли ние като етнос на неговото ниво?
Атаката беше насочена към служебния министър-председател Андрей Гюров, когото Атанасов обвини, че заема поста „незаконно“ и че има предварителна уговорка да стане директор на Българска банка за развитие.
В изказването си депутатът на практика изгради цял сценарий:
– първо зададе въпрос за предполагаема договорка;
– след това сам изложи версията си как тази договорка е направена;
– накрая призова премиера да „има смелост“ да каже името на човека, който стои зад нея.
Така парламентарният контрол се превърна не в търсене на отговор, а в монолог с предварително написан финал.
Подобен стил на говорене трудно може да бъде определен като реален парламентарен контрол. По-скоро изглежда като политическо представление, в което целта не е да се получи информация, а да се създаде впечатление за твърдост и активност пред партийното ръководство и симпатизантите.
Особено показателно е, че в изказването почти липсват конкретни доказателства. Вместо това се използват внушения и въпроси, формулирани така, че да съдържат в себе си готовото обвинение. Това е добре позната техника в политическата реторика – задаваш въпрос, но всъщност вече си произнесъл присъдата.
Наблюдателите на парламентарния живот трудно могат да не забележат и друго – вътрешното съревнование в самата парламентарна група на ДПС – Ново начало. До скоро най-активният глас в подобни атаки беше Искра Михайлова, но днешното участие на Атанасов показва, че в групата се води своеобразна надпревара кой ще бъде по-острият критик и по-силният говорител.
Ако тенденцията продължи, съвсем възможно е Атанасов да изпревари Михайлова в ролята на най-гласовития атакуващ говорител на партията.
Проблемът е, че когато парламентарният контрол се превърне в сцена за политически демонстрации, той губи основната си функция – да получи отговори и да държи изпълнителната власт отговорна пред обществото.
А днешният пример показва точно обратното: въпросите вече не търсят отговори. Те просто служат като удобен повод някой да произнесе собствената си политическа реч.
„Текстът представлява авторски коментар и изразява личното мнение на автора.“