Редакционен коментар: Борбата с корупцията не минава през политически спектакли

 

Редакционен коментар: Борбата с корупцията не минава през политически спектакли

Предложението за създаване на временна парламентарна комисия, която да проверява приходите, разходите и имуществото на Делян Пеевски, очаквано не събра необходимата подкрепа в Народното събрание. Още с внасянето му беше ясно, че подобна инициатива трудно би получила мнозинство, а причините за това далеч не се изчерпват с обикновено политическо противопоставяне.

Темата за корупцията и съмнителното забогатяване безспорно е важна. Ако има данни за нарушения, незаконни финансови потоци или зависимости, те трябва да бъдат проверени. Но в една правова държава подобни проверки се извършват от компетентните органи, а не от парламентарни комисии, създадени под светлините на политическия прожектор.

България има институции, които по закон са длъжни да извършват подобни действия – прокуратура, КПК, НАП, ДАНС и останалите контролни органи. Именно те носят отговорността да събират доказателства, да правят проверки и да установяват дали има нарушение на закона. Народното събрание не е прокуратура и не трябва да се превръща в такава.

Да, парламентът има право да създава временни комисии. Това е част от парламентарния контрол. Но едно е контрол върху институциите, а съвсем друго – опит парламентът да влиза в ролята на разследващ орган. Подобни действия често създават повече политически шум, отколкото реални резултати.

Според редакцията на „Ардино24“ предложението беше направено с ясната цел определени политически сили отново да се представят като единствените „борци срещу корупцията“. Това обаче не е сериозна реформа, а политически пиар. Истинската борба с корупцията не се води с шумни комисии и показни акции още в първите дни на парламента.

Реалната промяна минава през друго – работещо правосъдие, независими институции, ефективна прокуратура, реформа в съдебната система, избор на нов Висш съдебен съвет и гаранции, че законът ще се прилага еднакво за всички. Именно това обществото очаква от новото управление, което все още дори не е започнало реално да реализира своята институционална политика.

На този фон решението на част от народните представители от „Прогресивна България“ да гласуват „въздържал се“ може да бъде определено като разумен и политически по-отговорен ход. Вместо парламентът още в първите си дни да бъде хвърлен в показни конфликти и политически театър, далеч по-важно е да се изгради механизъм, при който институциите действително да могат да работят независимо и ефективно.

Защото в една правова държава борбата с корупцията не трябва да зависи от това коя партия в момента е най-шумна в пленарната зала. Тя трябва да зависи от закона, доказателствата и работещите институции.

Крайно време е българската политика да излезе от режима на постоянния медиен спектакъл и да започне да изгражда държава, в която институциите работят не за телевизионни заглавия, а за реално правосъдие.