Румен Радев отново каза много… без да каже най-важното

Министър-председателят Румен Радев отново успя да влезе в новинарския поток с думи, които звучат силно, но оставят след себе си повече тълкувания, отколкото ясна държавна позиция.

Поводът този път е коментарът му за евентуален трибунал срещу руския президент Владимир Путин. Според Радев подобен съд има смисъл само когато една държава е победена, капитулирала и лидерът ѝ е пленен.

Да, в думите му има истина. Но не и цялата истина.

Историята познава точно такива примери. Нюрнбергският процес срещу нацистките лидери идва след разгрома на Германия. Част от военните трибунали през последните десетилетия също стават възможни едва след падане на режими или арести на обвиняемите.

Само че Радев удобно пропуска другата част от реалността.

Международният наказателен съд в Хага вече издаде заповед за арест на Владимир Путин. Международното право не започва в деня на капитулацията. Разследванията, трибуналите и обвиненията често започват много по-рано — именно за да има събрани доказателства и политическа отговорност, ако един ден се стигне до съд.

И точно тук започва проблемът с подобни изказвания.

Защото българският министър-председател отново говори така, че всеки да чуе каквото иска да чуе.

Едни ще кажат:
„Това е реализъм.“

Други ще чуят:
„Това е поредният мек тон към Москва.“

А самият Радев отново не казва най-важното.

Подкрепя ли България идеята за международен трибунал срещу руското ръководство?
Смята ли Русия за агресор?
Каква е официалната българска позиция?
Къде стои страната ни в този геополитически конфликт?

На тези въпроси отговор отново няма.

И това не е първият случай, в който Румен Радев използва подобен стил — достатъчно ясен, за да предизвика реакции, но достатъчно внимателен, за да избегне категорична политическа цена.

Проблемът е, че когато говори министър-председателят на България, обществото не очаква политически полутона и дипломатически мъгли. Очаква позиция.

Особено по тема, която разделя Европа, променя международния ред и определя сигурността на целия континент.

Работата на журналистиката не е просто да преписва подобни изказвания. Задължение на медиите е да поставят думите на властта под съмнение, да ги проверяват през фактите и да задават въпросите, които политиците често избягват.