Трябвало ли е полицията да чака призовка? Какво всъщност казва законът по случая с кмета на Кърджали

Трябвало ли е полицията да чака призовка? Какво всъщност казва законът по случая с кмета на Кърджали

Отвеждането на кмета на Кърджали Ерол Мюмюн за разпит по разследване на обществена поръчка за над 5 милиона лева предизвика сериозен обществен и политически спор.

Сред най-често задаваните въпроси е дали полицията е била длъжна първо да изпрати призовка и да изчака определен срок, преди да предприеме действия.

Тази теза беше защитена и от народния представител Айтен Сабри, която заяви, че в правова държава трябва да се спазват правата на гражданите и постави под съмнение начина, по който е бил отведен кметът.

Много хора споделят същото мнение. Затова е важно да се види какво всъщност казва Наказателно-процесуалният кодекс, а не какво твърдят политиците.

Първо, в закона няма текст, който да казва, че при всяко разследване полицията е длъжна да връчи призовка няколко дни предварително и да изчака определен срок преди да извърши процесуални действия.

Действително НПК урежда призоваването на лица и съдържанието на призовката. Но това е само един от инструментите, с които разполагат разследващите органи.

Законът предвижда и друга възможност – така наречените неотложни действия по разследването.

Съгласно НПК, когато съществува необходимост доказателства да бъдат събрани и запазени незабавно, разследващите органи могат да действат веднага, без да изчакват развитието на обичайната процедура.

Именно тук е същността на спора.

По случая не се разследва административно нарушение или дребен казус. Става дума за обществена поръчка на стойност над 5 милиона лева и съмнения за длъжностно престъпление.

При подобни разследвания доказателствата невинаги се свеждат до договори и хартиени документи. Проверяват се електронна кореспонденция, служебни компютри, телефони, файлове, вътрешни комуникации и други данни, които могат да имат значение за разследването.

Именно затова законодателят е предвидил механизъм за незабавни действия, когато органите считат, че съществува риск доказателства да бъдат укрити, променени или унищожени.

Това не означава, че всяко действие на полицията автоматично е правилно. Всяко действие подлежи на прокурорски и съдебен контрол.

Но също така не е вярно и обратното твърдение – че полицията е нарушила закона единствено защото не е чакала предварителна призовка.

В случая юридическият въпрос не е дали е имало призовка, а дали е съществувала реална неотложност, която да оправдае незабавните действия.

На този въпрос няма да отговорят политическите изявления пред камерите. Отговорът ще дойде единствено от материалите по разследването и от преценката на прокуратурата и съда.

Затова към момента може да се направи само един безспорен извод: твърдението, че Наказателно-процесуалният кодекс задължително изисква предварително изчакване на определен срок преди подобни действия, не намира опора в закона.