Срив в доверието и бягство от новини: Къде е България в глобалния доклад на „Ройтерс“ за медиите през 2026 г.

Срив в доверието и бягство от новини: Къде е България в глобалния доклад на „Ройтерс“ за медиите през 2026 г.

**АРДИНО24**

*Редакционен коментар*

Институтът „Ройтерс“ за изследване на журналистиката публикува своя дългоочакван ежегоден доклад (**Digital News Report 2026**). Данните за България през тази година не просто будят тревога – те рисуват картина на дълбока криза в отношенията между българското общество и традиционните източници на информация. На фона на продължаващата политическа нестабилност и усещането за засилен натиск, страната ни се нарежда сред пазарите с най-ниско доверие в медиите в световен мащаб.

### Дъното на класацията: Едва 21% доверие

Докато средното ниво на доверие в новините в глобален мащаб е 37%, в България едва **21% от анкетираните** заявяват, че вярват на медиите през повечето време. Това е спад с 5 процентни пункта спрямо миналата година.

Още по-притеснителен е друг показател: **60% от българите съзнателно избягват новините** (често или понякога). Основната причина, която хората посочват, е стресът от политическите боричкания и усещането за дезинформация. Гражданите масово отказват да консумират традиционното съдържание, за да предпазят психичното си здраве.

### Кой все още държи доверието?

Въпреки общия срив, обществените медии успяват да запазят сравнително стабилни позиции на върха на традиционното доверие:

 * **БНР (Българско национално радио)** води класацията с **56%** доверие.

 * **БНТ (Българска национална телевизия)** следва плътно с **55%**.

 * **Nova TV** (**51%**) и **bTV** (**46%**) продължават да държат търговския монопол (над 90% от рекламния пазар), но доверието към тях е подложено на сериозни изпитания.

### Цензура и "дела-шамари" (SLAPP)

Докладът изрично поставя акцент върху липсата на реален напредък в България по отношение на Европейския акт за свобода на медиите (EMFA). Международните експерти обръщат внимание на сериозни казуси от последната година:

 1. **Политическият натиск в националните ефири:** Случаят със свалянето от екран на водещите Мария Цънцарова и Златимир Йочев, което предизвика вълна от обществени протести и коментари за пряка политическа цензура.

 2. **Заплахата от SLAPP дела:** Цитират се съдебните хватки и огромните глоби срещу разследващи журналисти (като случая с Борис Митов от *Mediapool*), чиято цел е финансово да изтощят и заглушат критичните регионални и национални гласове.

### Новата ера: Възходът на AI и инфлуенсърите

България показва изненадващо бърз растеж в използването на технологични алтернативи. **9% от българите вече използват AI чатботове** за информиране и получаване на бързи резюмета на сложни събития.

Същевременно младата аудитория под 35 години почти напълно е обърнала гръб на телевизията и традиционните сайтове. Информацията се консумира предимно във видео формат в платформи като TikTok и YouTube, а водеща роля имат независими създатели на съдържание (като Flora, Андреа Банда Банда и др.), които изиграха ключова роля за мобилизирането на младите хора по време на политическите кризи в края на 2025 г.

### Изводът за регионалните медии

Докладът на „Ройтерс“ за 2026 г. ясно показва, че моделът на „големите, централизирани медии“ е в криза. Когато хората губят вяра в големите корпоративни брандове, ролята на независимите, местни и регионални медии става критично важна. Предизвикателството пред българската журналистика днес е да си върне изгубеното доверие чрез обективност, прозрачност и директен контакт с проблемите на хората, далеч от политическия диктат в София.

*Материалът е подготвен въз основа на официалния доклад на Reuters Institute Digital News Report 2026.*