Коментар: Когато парламентът започне да прилича на комедийно шоу ( видео)

Коментар: Когато парламентът започне да прилича на комедийно шоу

Политиката не е спортна зала. В Народното събрание не се влиза с аплодисментите от минали победи, а с готовност да носиш отговорност за думите си. И точно тук започва проблемът с депутата Владимир Николов.

Никой не може да отрече спортната му кариера. Като волейболист той е донесъл много поводи за гордост на България. Но уважението към спортните успехи не означава автоматично доверие в политическите способности.

През последните седмици името на Николов се превърна в тема не заради законодателни инициативи или политически идеи, а заради поредица от публични изяви, които предизвикаха недоумение и подигравки. В социалните мрежи се разпространяват негови изказвания, определяни от мнозина като лапсуси, а някои от тях се превърнаха в повод за национален дебат.

Допълнително объркване предизвика и информацията в профила му на сайта на Народното събрание. За кратко там беше посочено, че професията му е „журналист“, след което беше променена на „преподавател“, а по-късно от парламентарната администрация и политическите му съратници обясниха случая с техническа грешка. В момента в официалния профил е записано „преподавател“.

Тук обаче въпросът не е дали някой чиновник е натиснал грешен клавиш. Въпросът е как една институция, която приема закони за милиони българи, допуска подобни елементарни недоразумения около биографията на свой заместник-председател на парламентарна група. Ако обществото не може да бъде сигурно каква е професията на един депутат, как да бъде сигурно в качеството на решенията, които той взема?

Още по-притеснително е друго. Вместо да говорим за законопроекти, реформи и решения на реални проблеми, общественото внимание се насочва към поредния гаф. Това не е проблем само на един депутат. Това е проблем на политическата система, която все по-често заменя експертизата с популярност и политическото съдържание с телевизионна разпознаваемост.

Избирателите не изпратиха 240 души в парламента, за да се чудят дали са журналисти, преподаватели или треньори. Изпратиха ги да пишат закони, да контролират властта и да защитават обществения интерес.

А когато един народен представител започне да става по-известен с гафовете си, отколкото с работата си, проблемът вече не е личен. Той става държавен.

Този текст е коментар и изразява мнението на автора.