Велислава Петрова: „България е свободна страна, в която жените и мъжете могат свободно да изразяват своя стил“

 

Велислава Петрова: „България е свободна страна, в която жените и мъжете могат свободно да изразяват своя стил“

Коментар: Протоколът важи ли за външния министър?

Министърът на външните работи Велислава Петрова коментира пред Златимир Йочев критиките към облеклото си по време на срещата с турския външен министър Хакан Фидан. В интервюто тя заяви, че България е свободна страна и че жените и мъжете могат свободно да изразяват своя собствен стил. Според министъра вниманието трябва да бъде насочено към разговорите, а не към облеклото.

Това звучи добре.

Само че никой не е спорил дали българските граждани могат да се обличат както искат.

Разбира се, че могат.

Въпросът е друг.

Когато си външен министър, представляваш ли себе си или представляваш България?

Защото ако представляваш България, протоколът не е пожелателен.

Той е задължителен.

В интервюто чухме много за свободата на избора.

Чухме много за личния стил.

Не чухме обаче защо при официална среща с външния министър на Турция е избран точно този стил на обличане.

Не чухме и отговор на въпроса дали е възможно да е допусната протоколна грешка.

Вместо това министър Петрова заяви:

„В случая става въпрос за свободата на избор в България.“

Не.

Случаят не е за свободата на избор.

Случаят е за дипломатическия протокол.

Това са две различни неща.

В интервюто министър Петрова заяви още, че когато българска делегация посещава чужда държава, тя трябва да се съобразява със съответните местни изисквания и особености.

Тук възниква логичен въпрос.

Щом трябва да се съобразяваме с особеностите на другите държави, когато сме гости, защо същото уважение да не важи и когато приемаме представители на други държави?

Особено когато става въпрос за Турция.

Няма нужда от дълги обяснения.

Всеки знае, че Турция е държава с по-консервативни традиции в държавния протокол от повечето европейски страни.

Именно затова снимките предизвикаха такава реакция.

Министър Петрова призова вниманието да бъде насочено към разговорите.

Добре.

Нека погледнем разговорите.

От официалната информация останаха общи дипломатически изявления за сътрудничество, добросъседство и развитие на отношенията между България и Турция.

Не бяха обявени нови стратегически инициативи.

Не бяха обявени нови значими споразумения.

Не бяха обявени конкретни решения, които да променят двустранните отношения.

Затова и темата не приключи след срещата.

Не защото хората обсъждат модата.

А защото министърът беше попитана за протокола и отговори с аргументи за личния избор.

Това не е едно и също.

Видно е от снимките ѝ, че дори и личният ѝ избор не е добър. Затова предлагаме най-добронамерено на министъра на външните работи да се допита до стилист и до ПР, за да не говори неща, които са неприемливи за външен министър.

Защото въпросът никога не беше за една рокля.

Въпросът беше дали външният министър разбира, че когато представлява България, личният избор свършва там, където започва държавният протокол.