През декември 2025 г. КЗД реши, че няма дискриминация. Пропусна ли ключови въпроси?

През декември 2025 г. КЗД реши, че няма дискриминация. Пропусна ли ключови въпроси?

През декември 2025 г. Комисията за защита от дискриминация (КЗД) отхвърли жалбата на Георги Барутчиев срещу осем негови съседи, като прие, че не е налице дискриминация по признак „увреждане“. Решението обаче поставя въпроси дали комисията е изследвала всички обстоятелства, които законът изисква при подобен случай.

Важно е да се уточни, че този материал разглежда решението на КЗД от декември 2025 г. То няма отношение към новото производство по същия случай, по което комисията все още не се е произнесла.

Какво е приела КЗД?

Семейството на Георги Барутчиев е поискало съдействие от етажната собственост, за да може да бъде извършена процедурата по кандидатстване за изграждане на съоръжение, което да осигури достъп до жилището на човек с увреждане.

Част от съседите отказват да подкрепят необходимите действия, а Барутчиев подава жалба до КЗД с твърдението, че отказът го поставя в по-неблагоприятно положение заради неговото увреждане.

Комисията обаче приема, че собствениците имат право свободно да гласуват по въпросите на етажната собственост и че техният отказ сам по себе си не представлява дискриминация. 

Какво не се установява от решението?

От мотивите на КЗД не се установява комисията да е извършила техническа проверка дали исканото съоръжение действително е можело да бъде изградено, дали е създавало опасност за останалите живущи или дали е съществувала друга техническа възможност. Липсват данни да е назначена независима техническа експертиза, въпреки че именно с подобни аргументи са възразявали част от съседите.

Не се установява също така КЗД да е анализирала дали отказът на съседите е блокирал единствения реален път Барутчиев да кандидатства по програмата за достъпна жилищна среда. Ако без тяхното съгласие процедурата не може да продължи, възниква въпросът дали отказът не поставя човека с увреждане в значително по-неблагоприятно положение.

Разгледана ли е непряката дискриминация?

Съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация непряка дискриминация е налице, когато привидно неутрална разпоредба, критерий или практика поставя лице с определен защитен признак в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, освен ако това е обективно оправдано със законна цел и средствата за постигането ѝ са подходящи и необходими.

От мотивите на решението не се установява КЗД да е направила подробен анализ именно по този въпрос – дали отказът на съседите, макар формално еднакъв за всички, не засяга в много по-голяма степен именно човека с увреждане.

Разумното улеснение

Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания разглежда отказа от разумно улеснение като форма на дискриминация.

В решението обаче не се установява комисията да е анализирала дали исканото решение е представлявало разумно улеснение, дали би довело до прекомерна тежест за останалите собственици и дали е било възможно да се постигне баланс между техните права и правото на Барутчиев на достъпна среда.

Извод

Решението от декември 2025 г. показва, че КЗД е поставила основен акцент върху правото на собствениците да гласуват по въпросите на етажната собственост. От мотивите му обаче не се установява комисията да е изследвала докрай дали отказът е довел до непряка дискриминация, дали е блокирал единствената реална възможност за достъп на човек с увреждане и дали възраженията срещу изграждането на съоръжението са били подкрепени с технически доказателства. Именно тези въпроси остават без ясен отговор в решението.