Време е за различно мислене: Дяволският мост не е единственото нещо в Ардино!
Хубав жест от страна на кмета инж. Изет Шабан по случай Националния празник на Франция, но не е ли крайно време общинското ръководство най-после да смени плочата?
Почти 36 години всеки кмет на Ардино подарява едно и също – картини на Дяволския мост, а от време на време и някоя гипсова или дървена пластика... пак на Дяволския мост. Разбираме, че това е най-разпознаваемият ни символ, но този протоколен шаблон отдавна е изтъркан, уморителен и показва тотална липса на въображение. Нима Ардино няма други природни красоти, уникална история, древни светилища като „Орлови скали“ или занаяти, които заслужават да бъдат презентирани пред света?
Изкуството през френските очи: Защо анонимният подарък е гаф?
Има и още един огромен пропуск в тази среща, който прави изключително лошо впечатление. В официалната публикация на общината се хвалим с подаръка, но кой е авторът на тази картина? Защо името на художника е спестено?
Ако нашите общинари си бяха направили труда да проучат френската душевност и културна дипломация, щяха да знаят няколко базови факта:
Връзката между автор и творба е закон: Франция е родината на т.нар. Droit moral (морално право) на автора, въведено в законите им още през XIX век по идея на Виктор Юго. За французина картината няма собствена стойност, ако е анонимна. Тя „живее“ единствено чрез биографията, характера и душата на своя създател. Подарявайки картина без име, ние им подаряваме бездушен предмет, а не изкуство.
Французите купуват "истории", не просто платно: Във френската дипломация най-ценени са подаръците, които носят личен разказ. За френския посланик би било в пъти по-вълнуващо да разбере, че картината е нарисувана от местен самороден талант от Ардино, от дете от местната школа или от български творец с интересна съдба. Без този разказ, картината се превръща в обикновен офис сувенир.
Липса на уважение към интелектуалния труд: Да скриеш (или да не знаеш) името на художника е тежка обида за френското разбиране за уважение към твореца. Във Франция изкуството е държавна политика и ценност – там анонимността се приема за неуважение към труда на интелектуалеца.
Да отидеш на официален прием в Посолството на Франция и да подариш картина без обявен автор показва, че подаръкът е избран без абсолютно никакво разбиране на френския протокол и манталитет – просто купен в последния момент, за да се отбие номерът.
Време е ардинските кметове да започнат да мислят по-модерно и креативно. Дяволският мост няма да избяга, но протоколният и културен застой в общината е повече от очевиден.