Сърцето и ракът убиват най-много българи, а пациентите плащат огромна част от лечението си сами
Болестите на кръвообращението продължават да бъдат най-големият здравен проблем в България, докато разходите, които пациентите покриват от собствения си джоб, остават изключително високи. Особено тежка е сметката при лекарствата – според международните данни 77% от разходите за медикаменти у нас се покриват от частни средства.
Колко боледуваме, от какво най-често умираме и колко от лечението си плащаме сами? Последните официални данни на Националния статистически институт (НСИ) и публикуваният през 2026 г. преглед на българската здравна система от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) очертават тревожна картина.
Над 60% от смъртните случаи са заради болести на кръвообращението
Последните официални данни на НСИ показват, че през 2025 г. 60,9% от всички смъртни случаи в България се дължат на болести на органите на кръвообращението. Смъртността от тази група заболявания достига 942,2 души на 100 000 население.
В тази голяма група попадат редица заболявания на сърцето и кръвоносните съдове, включително исхемичната болест на сърцето и мозъчносъдовите заболявания.
Особено сериозен остава проблемът с инсултите. Според ОИСР България е с най-висока смъртност от мозъчносъдови заболявания сред сравняваните страни от ОИСР – 244 смъртни случая на 100 000 души през 2023 г., при средно 54 за организацията.
Това е разлика от над четири пъти.
На второ място е ракът
Втората основна причина за смърт в България са новообразуванията. Според НСИ през 2025 г. смъртността при тях достига 266,8 души на 100 000 население.
Разликата между половете е значителна – при мъжете показателят е 312,4 на 100 000 души, докато при жените е 224,6 на 100 000.
ОИСР също определя сърдечносъдовите заболявания и рака като водещи причини за смърт в страната. Сред онкологичните заболявания ракът на белия дроб и колоректалният рак са сред основните причини за смърт от онкологични заболявания.
Колко плащаме сами за здравето си?
Тук данните са не по-малко притеснителни.
През 2023 г. публичните средства са покривали 63% от текущите разходи за здравеопазване в България. Частните разходи са 37%, като почти всички от тях представляват директни плащания от пациентите.
Така 36% от всички здравни разходи в България се плащат директно от джоба на хората, докато средното равнище за страните от ОИСР е около 19%.
Казано по-разбираемо – въпреки здравното осигуряване, значителна част от сметката за здравеопазване в България продължава да се поема непосредствено от пациента.
Най-тежка е сметката в аптеката
Лекарствата са една от основните причини за високото доплащане.
Според ОИСР 77% от разходите за лекарства през 2023 г. са финансирани от частни средства, а публичното финансиране е едва 23%. За сравнение средното публично финансиране на лекарствата в страните от ОИСР е 57%.
Лекарствата представляват и приблизително 69% от всички директни плащания на пациентите за здравеопазване.
Това е особено важно за хората с хронични заболявания. При тях медикаментите не са еднократен разход при временно заболяване, а могат да бъдат постоянна част от семейния бюджет в продължение на години.
Плащаме много от джоба си, но България харчи сравнително малко за здраве
Парадоксът се вижда още по-ясно при международното сравнение.
През 2023 г. България е изразходвала за здравеопазване средства, равняващи се на 7,9% от брутния вътрешен продукт (БВП), при средно 9,3% за страните от ОИСР.
На човек разходът е бил около 2860 долара по паритет на покупателната способност, докато средното за ОИСР е 5961 долара – повече от два пъти по-високо.
Така проблемът не се свежда само до това колко струва здравеопазването, а и до начина, по който финансовата тежест се разпределя между публичната система и самия пациент.
Част от болестите могат да бъдат предотвратени
Данните показват и още един сериозен проблем.
ОИСР отчита, че 36% от смъртността в България е свързана с поведенчески и екологични рискови фактори.
Само рисковете, свързани с храненето, се свързват с около една пета от смъртните случаи. Делът на ежедневните пушачи също остава изключително висок – 29% според данните, използвани от ОИСР, значително над средното за организацията.
Тези показатели показват защо профилактиката има толкова голямо значение. Борбата със сърдечносъдовите и редица други заболявания започва много преди болницата – с контрол на кръвното налягане и холестерола, здравословно хранене, движение, ограничаване на тютюнопушенето, профилактични прегледи и своевременно откриване на заболяванията.
Българинът боледува тежко и доплаща много
Събрани на едно място, официалните данни показват сериозен проблем: болестите на кръвообращението са причина за над 60% от смъртните случаи в страната, ракът остава втората водеща причина за смърт, а българските пациенти покриват директно значително по-голям дял от здравните си разходи от средното за ОИСР.
Особено голяма остава финансовата тежест при лекарствата.
Това превръща профилактиката и ранното диагностициране не само в медицински, но и в сериозен социален и финансов въпрос. Тежкото хронично заболяване може да означава не само риск за живота, но и години постоянни разходи за пациента и неговото семейство.
Източници: Национален статистически институт – данни за умиранията и смъртността по причини през 2025 г.; Организация за икономическо сътрудничество и развитие – OECD Reviews of Health Systems: Bulgaria 2026 и OECD Health Statistics 2025.