„Повярвахме в промяната, но след изборите останахме настрани“: Ново писмо до Ardino24 за „Прогресивна България“ в Момчилград

В редакцията на Ardino24.com постъпи още едно писмо, свързано с вътрешните отношения в „Прогресивна България“ в Момчилград. Този път човек, който твърди, че е участвал активно в изграждането на местната структура и организацията на предизборната кампания, разказва за обещания, разочарования и промяна в отношението след изборите. В седемстранично лично изложение Д. Х. Н. описва преживяното от него и съпругата му, включително разговори за работа в държавни институции и последвало предложение чрез Бюрото по труда.

Писмото е изпратено до нашата медия и съдържа подробен разказ за събитията преди и след парламентарните избори на 19 април 2026 година.

Авторът, чието име редакцията няма да публикува в цялост, описва себе си като един от хората, работили на терен за изграждането на местната организация на „Прогресивна България“.

Изложението е лично свидетелство. Описаните в него разговори, обещания и обстоятелства представят гледната точка на автора и не следва да се приемат като независимо установени факти.

„В началото практически бяхме само аз и съпругата ми“

Според Д. Х. Н. включването на семейството му в политическата формация започнало с покана към неговата съпруга. Двамата решили да участват заедно, водени от желанието за политическа промяна.

Авторът разказва, че в началото поели значителна част от организационната дейност в Момчилград – създаване на комуникационни групи, подготовка на документи, обработка на изборни данни, поставяне на плакати и привличане на застъпници.

„В началото практически бяхме само аз и съпругата ми“, пише той.

В изложението се споменават и контакти с Ерол Хаджиевейсал и Емине Гюлестан в хода на изграждането на местната организация.

Д. Х. Н. описва как той и съпругата му организирали свои близки и приятели за участие в кампанията, а работата продължавала до късно вечер, понякога и при лоши метеорологични условия.

Стотици сигнали в изборния ден и работа до два часа през нощта

Особено внимание в писмото е отделено на изборния ден.

Авторът твърди, че е бил упълномощен представител на политическата формация в секция в община Момчилград.

По негови спомени през деня постъпили около 400 сигнала от различни секции, които трябвало да бъдат насочени към Районната избирателна комисия за проверка.

Самият той уточнява, че посоченият брой е приблизителен и не представлява официално потвърдена статистика.

След приключването на гласуването, според разказа му, поел обработката на изборните резултати в електронни таблици.

Работата продължила до след два часа през нощта.

За него тези усилия били част от общата кауза, в която вярвал.

„Ние сме едно семейство“ – думи, които според автора останали само обещания

След изборите, разказва Д. Х. Н., той и съпругата му получили признание за положените усилия.

В писмото се цитират думи, които според автора били отправяни към тях:

„Ние сме едно семейство“, „ще се грижим един за друг“, „виждаме ви като наши деца“ и „на нас ни трябват такива честни кадри като вас“.

По думите му тези уверения създали очакване, че хората, участвали активно в кампанията, ще продължат да имат място в развитието на местната структура.

Впоследствие обаче, твърди авторът, отношението постепенно се променило.

Той описва срещи и разговори, на които двамата със съпругата му вече не били канени, както и решения, вземани без тяхното участие.

Според неговите наблюдения други лица, които преди изборите били по-слабо ангажирани с местната организация, започнали да получават по-видима роля.

„Проблемът за мен е друг – че хората, които бяха на първа линия, постепенно започнаха да бъдат измествани от процесите, след като вече бяха свършили най-трудната работа“, пише Д. Х. Н.

Обещания за бъдеще и разговори за работа в земеделието, ВиК и МВР

Една от най-съществените части на писмото засяга разговори за професионалното бъдеще на автора след изборите.

Д. Х. Н. твърди, че в продължение на приблизително три-четири месеца очаквал да бъде намерена подходяща позиция за него.

През този период, според изложението, били проведени три отделни срещи, на които последователно били обсъждани възможности за работа в земеделието, ВиК и системата на МВР.

Авторът поставя въпроса защо за толкова различни професионални направления му били отправяни сходни уверения, че съответната позиция е подходяща за него.

Той признава, че постепенно започнал да се съмнява дали действително е съществувал конкретен план за професионалната му реализация.

Изложението не съдържа документирани назначения или доказателства, че трите обсъждани възможности са представлявали официални предложения от съответните институции.

Как се стигнало до Областната администрация в Кърджали?

Според писмото впоследствие на Д. Х. Н. била предложена възможност за работа по програма „Заетост без бариери“ чрез Бюрото по труда, свързана с Областната администрация – Кърджали.

Авторът твърди, че предварително не бил запознат с конкретната длъжност, естеството на работата и размера на възнаграждението.

По думите му научил тези подробности едва когато посетил администрацията, за да подаде документи, и разговарял със служители от отдел „Човешки ресурси“.

След запознаване с условията той решил да оттегли документите си.

„Предложената позиция и условията по нея не отговаряха на очакванията ми и на перспективата, която до този момент ми беше представяна“, посочва авторът.

Той обяснява, че решението било лично и не целяло да поставя условия на когото и да било.

В писмото не са посочени конкретната длъжност и възнаграждението, поради което редакцията не може да направи самостоятелна оценка на предложените условия.

„Като мокра кърпичка, която след употреба се изхвърля“

В един от най-емоционалните моменти в изложението авторът сравнява отношението към себе си с използването на мокра кърпичка, която след свършената работа се изхвърля.

Той изрично уточнява, че това е описание на личното му усещане, а не твърдение за действителните намерения на конкретен човек.

Разочарованието му, според написаното, не произтича толкова от липсата на определена длъжност, колкото от разминаването между заявената подкрепа и последвалите действия.

Авторът твърди още, че докато очаквал развитие, семейните спестявания постепенно намалявали.

„Моята история не е история за една длъжност“, пише той.

И добавя, че основният въпрос е как една политическа организация се отнася към хората, които са участвали в изграждането ѝ, след като изборите вече са приключили.

Въпросите, които остават

Полученото в Ardino24.com изложение повдига въпроси, които надхвърлят личното разочарование на един участник в политическа кампания.

Как се определят хората, които получават организационни отговорности след изборите? Какви ангажименти са поемани към местните активисти? Кой е обсъждал възможностите за работа в държавни структури и в какво качество са водени тези разговори?

Особено важен е въпросът дали обсъжданите професионални възможности са били обикновени лични разговори, или са съществували конкретни действия за назначаване.

На този етап писмото не позволява да се направи категоричен извод по тези въпроси.

Ardino24.com публикува разказа като свидетелство на човек, който заявява, че е участвал пряко в описаните събития. Редакцията не представя неговите оценки и твърдения като установени нарушения.

Считаме, че засегнатите представители на „Прогресивна България“ следва да имат възможност да изложат своята позиция по повдигнатите въпроси.

Най-силното послание на автора остава в заключението на неговото писмо:

„Това е моят разказ. Не като претенция за награда, а като свидетелство за труда, вярата и разочарованието на човек, който повярва в една кауза и я защити с действия.“

Източник: Лично писмено изложение на Д. Х. Н., изпратено до редакцията на Ardino24.com, октомври 2026 г.