Попитахме отстранена учредителка на „Прогресивна България“ в Момчилград за изборния резултат. Ето какво ни отговори
Ardino24 потърси мнението на Рейхан Дурмуш, една от учредителките на „Прогресивна България“ в Момчилград и бивш член на организационното ядро, за резултатите от президентските избори в област Кърджали. Дурмуш, която вече не участва в организационното ядро на местната структура, предостави на редакцията писмен коментар за изборния резултат, отношението към местните активисти, неизпълнените очаквания и политическата отговорност. Публикуваме позицията ѝ в пълен обем, без редакционна намеса в съдържанието, единствено с необходимите езикови и пунктуационни корекции.
От изборния триумф до политическото отдръпване: какво се обърка в Кърджали?
Коментар на Рейхан Дурмуш – учредител на „Прогресивна България“ в Момчилград и бивш член на организационното ядро
Големият изборен успех на „Прогресивна България“ беше резултат от натрупаното обществено недоволство, политическата нестабилност и очакването за реална промяна. Румен Радев успя да обедини хора, които искаха различен политически модел – управление, обърнато към гражданите, към ежедневните им проблеми и към нуждата от справедливост.
Този успех беше изграден както върху личния авторитет на Радев, така и върху работата на хората по места, които представяха идеята, разговаряха с гражданите и превръщаха националното послание в местна подкрепа.
Големият изборен успех беше кредит за промяна. Днес въпросът е какво беше направено с него.
Като учредител на „Прогресивна България“ в Момчилград и бивш член на организационното ядро познавам работата на първа линия. Знам колко усилия стоят зад изграждането на структура, колко разговори са необходими за спечелването на доверие и колко лична отговорност поемат хората, които застават пред съгражданите си в защита на една политическа идея.
В началото в щабовете кафето се пиеше с народа. Хората бяха търсени, изслушвани и приобщавани към обща кауза. С изкачването по дървото на успеха обаче сякаш плодовете му станаха по-сладки от чашата кафе с гражданите и онези, които свършиха работата в основата.
Тук се очертава същинският организационен проблем: хората на първа линия изградиха подкрепата, а след изборния успех част от тях се оказаха изтласкани от процесите, в които дотогава участваха.
Местните активисти са връзката между политическото ръководство и гражданите. Те обясняват решенията, защитават обещанията и поемат неудобните въпроси. Когато останат без подкрепа и достъп до хората, които вземат решенията, разочарованието се пренася и върху избирателите.
Какво трябва да кажат на съгражданите си, когато обещаната промяна се бави, а самите те вече нямат отговори? Ако дори хората, работили за тази промяна, са оставени на произвола на съдбата и празните надежди, какво основание имат гражданите да очакват различно отношение към самите тях?
Допълнително разочарование създадоха обещания, дадени отвъд реалните правомощия и възможности за изпълнение. Политическото послание породи очаквания за бързи решения, без винаги да бъдат посочени конкретни механизми, срокове и отговорности.
Политическото обещание носи отговорност. Когато една формация мобилизира гражданите с очакване за промяна, тя дължи конкретни действия, ясни обяснения и отчетност за резултатите.
Проблемът е и в комуникацията. Хората очакват отговори на реалните си въпроси, отношение към ежедневните си трудности и разбираем език. Когато вместо това получат дистанция и общи формулировки, доверието започва да се разпада.
Президентският вот поставя и въпроса за връзката между първоначалните обществени очаквания и кандидатурата на Илияна Йотова. Значителна част от подкрепата беше свързана с личния авторитет на Румен Радев и с представата, че той ще постави проблемите на гражданите в центъра на политиката. Кандидатурата на Йотова изискваше убедителна аргументация за приемственост и ясно обяснение как тя отговаря на тези очаквания.
Публичните изказвания по международни теми също влияят върху доверието. Когато позициите на политическите представители изглеждат противоречиви или се разминават с очакванията на избирателите, възникват въпроси за последователността между заявените принципи и реалните действия.
На този фон ниската избирателна активност в Кърджалийско изисква сериозна равносметка. Тя поставя въпроса какво се случва между големия изборен успех и следващия вот, когато гражданите трябва отново да намерят причина да участват. Отговорите трябва да се търсят в местната организация, изпълнението на обещанията, политическите решения и отношението към избирателите.
Като човек, участвал в изграждането на структурата в Момчилград, смятам, че трудът на обикновените участници заслужава признание и реално място в организационния живот. Те превърнаха политическата заявка в лични разговори, срещи и ангажираност. Ръководството определя посоката, взема решенията и носи отговорност за това дали връзката с тези хора и с гражданите ще бъде запазена.
Изборният триумф принадлежи на хората, които го направиха възможен. Политическата отговорност принадлежи на онези, които получиха властта благодарение на него.
Като учредител на формацията в Момчилград поставям въпроса директно: кой ще понесе отговорност за разминаването между обещаната промяна, отношението към хората на терен и последвалото политическо отдръпване в Кърджали?
Защото кафето с народа е много повече от предизборен жест. То е символ на близостта, уважението и готовността да чуеш хората дори когато вече нямаш нужда от техния глас.
Когато плодовете на успеха станат по-важни от хората, които са ги отгледали, празните места около масата се превръщат в най-категоричната равносметка.

Брави Рейхан, каза истината.
ОтговорИзтриванеAhh Reyhan gençken grup halinde… neyse sen anladın hayatım ❤️
ОтговорИзтриване