„Не заслужавате извинение!“: директор от Кърджали с остра позиция за Соня Колтуклиева

Директорът на Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) в Кърджали д-р Коста Батков изрази във Facebook позицията си по случая с журналистката Соня Колтуклиева и служителя на Националната служба за охрана (НСО). В две публикации той критикува поведението на журналистката, поставя въпроса за границите на журналистическата професия и призовава действията на служителя да бъдат оценявани след изясняване на фактите.

Д-р Коста Георгиев Батков е ветеринарен лекар от Крумовград. На 12 юни 2026 г. той поема ръководството на Областната дирекция по безопасност на храните в Кърджали.

Преди назначението си Батков участва в парламентарните избори на 19 април 2026 г. като кандидат за народен представител от „Прогресивна България“, заемайки осмо място в листата за 9-и многомандатен избирателен район – Кърджали. През август партията го представя и като ръководител на местната си организация в Крумовград.

В първата си публикация във Facebook, озаглавена „Не, госпожо Колтуклиева, не заслужавате извинение!“, Батков поставя въпроса за поведението на журналистите при изпълнение на професионалните им задължения и границата между правото да се задават въпроси и правото на лично пространство.

„Тази вечер Соня Колтуклиева се опита да се представи за жертва. Но преди да раздаваме присъди и да сочим виновни, нека си зададем един прост въпрос: къде свършва правото на журналиста да задава въпроси и къде започва правото на другия човек да бъде оставен на спокойствие?“, пише той.

В публикацията си директорът на ОДБХ–Кърджали разглежда и задълженията на служителите от Националната служба за охрана.

„Охраната не е декор за журналистически спектакли. Тя има задължения, процедури и отговорност. Конкретните действия на служителите трябва да се оценяват според обстоятелствата и правилата, а не според това кой колко шумно се е обявил за жертва“, заявява Батков.

Той прави и разграничение между свободата на словото и задължението да се спазват установените правила:

„Свободата на словото е свещено демократично право. Но тя не е лиценз за безнаказана арогантност. Журналистът има право да задава неудобни въпроси, да критикува властта и да търси отговорност. Същевременно има задължение да спазва закона, професионалната етика и личните граници на останалите.“

В друга публикация, започваща с думите „Така не се прави!“, Батков отново коментира случая, този път с акцент върху обществената реакция спрямо служителя на НСО.

„Защо трябваше той да стане изкупителна жертва на един скандал, който впоследствие се превърна в политическо оръжие? Защо някои политици побързаха да използват ситуацията, за да разпалват поредната вълна от омраза?“, пита Батков.

В същата публикация той допълва:

„Да, действията на всеки служител трябва да се проверяват по закон. Но никой не бива да бъде осъждан предварително, защото е изпълнявал служебните си задължения.“

Позициите на Батков са изразени в личния му профил във Facebook и представляват неговата оценка за случилото се. Те не са официално становище на Българската агенция по безопасност на храните.

Ardino24 публикува по-долу пълния текст на първата му позиция, без редакторска намеса в съдържанието.

---

Пълният текст на публикацията на Коста Батков

НЕ ГОСПОЖО КОЛТУКЛИЕВА, НЕ ЗАСЛУЖАВАТЕ ИЗВИНЕНИЕ !!!

Има граница, която никой няма право да прекрачва — нито политикът, нито журналистът, нито човекът, който си въобразява, че известността му дава право да се държи безцеремонно с всички останали.

Тази вечер Соня Колтуклиева се опита да се представи за жертва. Но преди да раздаваме присъди и да сочим виновни, нека си зададем един прост въпрос: къде свършва правото на журналиста да задава въпроси и къде започва правото на другия човек да бъде оставен на спокойствие?

Журналистиката не е разрешение да нахлуваш в личното пространство на хората, да провокираш, да притискаш и да превръщаш всяка ситуация в евтин спектакъл. Още по-малко е право да се държиш арогантно с хората, които интервюираш, а когато срещнеш отпор, внезапно да заемеш позата на онеправданата.

Не можеш постоянно да провокираш другите, а когато някой постави граница, да се обявяваш за жертва!

Нека си представим подобна ситуация в Съединените щати — страната, която често наричаме люлка на съвременната демокрация. Или в Германия. Или в Турция. Как ли би се развил подобен инцидент, ако журналист реши да дръпне вратата на автомобил, в който се намира високопоставен политик, и се стигне до намеса на охраната?

Нима някой сериозно очаква служителите на Националната служба за охрана да стоят безучастно, когато възникне ситуация, която може да застраши охраняваното лице? Нима тяхната работа е да наблюдават безучастно, докато някой превръща напрежението в поредното медийно представление?

Охраната не е декор за журналистически спектакли. Тя има задължения, процедури и отговорност. Конкретните действия на служителите трябва да се оценяват според обстоятелствата и правилата, а не според това кой колко шумно се е обявил за жертва.

И тук идва най-важният въпрос: какъв пример даваме на обществото, когато подменяме понятията? Когато наричаме нахалството смелост, провокацията — професионализъм, а всяка съпротива срещу безцеремонното поведение — посегателство над свободата на словото?

Свободата на словото е свещено демократично право. Но тя не е лиценз за безнаказана арогантност. Журналистът има право да задава неудобни въпроси, да критикува властта и да търси отговорност. Същевременно има задължение да спазва закона, професионалната етика и личните граници на останалите.

И нека никой не бърка критиката с омразата, нито защитата на личното пространство с цензурата.

Истинският журналист не се нуждае от скандал, за да докаже смелостта си. Не се нуждае от унижение на събеседника, за да покаже превъзходство. И не се нуждае от позата на жертва, за да привлече внимание.

Защото професионализмът се доказва с въпроси, факти и почтеност — не с арогантност, натиск и демонстративно пренебрежение към другите.

А обществото трябва да се научи да различава журналистиката от личното шоу, смелостта от безочието и свободата от безнаказаността.

Има една стара истина: който сее вятър, жъне буря. Но дори когато бурята дойде, правосъдието не бива да се заменя с тълпа, а оценката — с предварителна присъда.

Свободата изисква смелост. Демокрацията изисква правила. А професионализмът изисква най-вече едно — да имаш достойнството да уважаваш другите, дори когато търсиш от тях отговори.

Източници: Публични публикации във Facebook от профила „Коста Батков“; РИК–Кърджали, Решение №37-НС от 17.03.2026 г.; информация на БТА за назначението в ОДБХ–Кърджали; официално съобщение на „Прогресивна България“ от 17.08.2026 г.