Необратимата земя на Момчилград – село без надежда
В Момчилград все още има хора, но все по-малко живот.
Селата около града приличат на сцена след дълго мълчание – празни дворове, затворени врати, бурени по пътя.
А земята, която някога хранеше цяло поколение, днес е без стопанин и без бъдеще.
Това е резултат от години без посока, без политика и без отговорност.
Как стигнахме дотук
Момчилград беше един от символите на родопското земеделие.
Тук се гледаха тютюн, зеленчуци, животни. Имаше пазар, изкупуване, поминък.
После дойде преходът — и всичко беше изтрито като с гума.
След 1990 г. земята беше върната на собствениците, но без подкрепа и без визия.
Кооперациите се разпаднаха, напояването се занемари, инфраструктурата рухна.
Политиците обещаваха, но никой не остана след обещанието си.
Земя има – стопани няма
Общината разполага с десетки хиляди декара земеделска земя, но само малка част от нея се обработва.
Пасищата и мерите ежегодно се разпределят между няколко фермери, а останалите площи остават мъртви зони.
Младите са в Германия и Белгия, възрастните едва се справят.
Селата като Седларци, Летовник, Звездел, Нановица – някога пълни, днес са с по няколко души.
Това не е естествен демографски процес – това е резултат от държавно изоставяне.
Икономика без земя
Момчилград се превърна в община на оцеляването.
Работните места са малко, селското стопанство е незначителен дял в икономиката.
Програмите за развитие са насочени към сгради, не към поле.
Фондовете идват, но за проекти – не за хора.
Без аграрна политика, без комасация, без пазар – земята е просто статистика.
А хората, които биха могли да я обработват, вече са далеч.
Къде е политиката?
От 30 години в Момчилград се сменят власти, но земеделие в приоритетите няма.
Докато се обсъждат ремонти, туризъм и инфраструктура, земята не присъства дори в речника на управниците.
Общинските отчети споменават „мери и пасища“, но не и производство.
Вместо фермерска политика – бюрокрация и отчуждение.
Необратимата точка
Днес Момчилград е община с име, но без гръбнак.
Общината оцелява благодарение на хората, които изпращат пари от чужбина, а не благодарение на труда тук.
Когато поминъкът умре, след него умира и вярата, че нещо може да се промени.
А земята, веднъж изоставена, рядко прощава забравата.
Редакционен коментар
Ardino24 предлага конкретни стъпки:
-
Възстановяване на общинската аграрна служба с реален теренен капацитет, не само по документи.
-
Създаване на „производствени ядра“ – обединения от малки стопани с обща техника и маркетинг.
-
Изграждане на мобилни пунктове за изкупуване и преработка на продукция.
-
Целева подкрепа за обезлюдени села, чрез данъчни облекчения и достъп до земя.
Източници:
-
Община Момчилград – обявления и протоколи по чл.37в ЗСПЗЗ – данни за ежегодно разпределяне на мери и пасища.
-
Регионален профил – Кърджали 2022 – демографски и икономически показатели.
-
НСИ – Територия и земеползване по общини – статистически данни за площи и земеделска структура.
Автор: Нюркян Исмаил Мехмедали
Издание: Ardino24.com
Дата: ноември 2025
Следваща част:
👉 „Необратимата земя на Кирково – земя под наем, хора без корен“