Снощният протест: границата между гнева и вандализма

Снощният протест: границата между гнева и вандализма

Снощните събития в София отново поставиха класическия въпрос: къде свършва гражданският протест и откъде започва уличният вандализъм. След 22:00 часа картината по бул. „Дондуков“ беше позната — запалени кофи за боклук, обърнати контейнери, хвърлени предмети и сблъсъци с полицията. Но малко преди полунощ се видя и другата България — младежи, които отидоха да изчистят след онова, което не подкрепят.

Екип на bTV засне как група млади хора, сред които Елизабет, връща контейнерите по местата им и събира отпадъците след напрежението. „Ясно, че ще ги подреждаме. Не мисля, че идеята на протеста е вандализъм. Не подкрепям това нещо“, казва тя.

Жестът е прост, но тежи повече от десетки разбити лампи — защото показва, че протестът има две лица, и само едното от тях говори истинския език на обществото.

---

Къде сме спрямо Европа?

България не е изключение. В почти всички демократични държави масов протест = минимален риск от ексцесии. Но тенденцията навсякъде е една и съща: радикалите правят шоуто, а мирните граждани носят смисъла.

Франция

Париж редовно вижда палежи, счупени витрини и барикади — но гражданските движения там се дистанцират ясно от „каскадьорите на разрушението“. И при жълтите жилетки, и при пенсионната реформа, разликата между протест и метеж беше публично подчертавана.

Германия

В Берлин и Хамбург полицията описва отделни групи като „автономни радикали“, които се включват в масови протести, но преследват свои цели. При повечето големи шествия мнозинството участници отхвърлят насилието и настояват за мирно послание.

Италия

В Рим често има напрежение при социални протести, но именно организаторите се грижат да се разграничат и самите участници да пазят реда. Там е нормално хора от протеста да гасят пожарите, а не да ги палят.

---

Вандализмът – провокация или симптом?

Дали разбитите контейнери са гласът на народа? Не. Те са шум, който заглушава гласа на народа.

Вандализмът по правило идва от три източника:

1. Провокатори – хора, които целят да променят общественото възприятие за протеста.

2. Маргинални групи – идват „за шоуто“, не за каузата.

3. Прегряване на емоцията – малка част от участниците реагира импулсивно след часове напрежение.

Но тези групи не са протестът. Протестът е онзи, който след сблъсъка събира боклука.

---

Гласът на обществото – справедлив ли е?

Да — когато е:

организиран,

аргументиран,

масов,

мирен.

Гневът сам по себе си е справедлив — защото се ражда от реални проблеми: ниски доходи, усещане за несправедливост, провалени институции. Но трябва да се чуе чрез думи и масово присъствие, не чрез пламъци.

Снощната картина в София показа и двете Българии:

едната обръща кофи,

другата ги изправя.

Едната руши,

другата гради.

И ако някой търси истинския глас на народа — той е в ръцете на момчетата и момичетата, които след полунощ минаха да подредят града си.

---

Протестът е инструмент. Вандализмът е паразит.

Справедливият гняв е част от демокрацията, но моралната сила е в онези, които оставят след себе си ред, а не дим.