Контрол без последици: поредица от пропуски в РЗИ – Кърджали и въпросът дали са случайни
В продължение на месеци РЗИ – Кърджали е била официално уведомявана за сериозен проблем: водоизточник, използван за питейно-битово водоснабдяване на населени места в община Ардино, няма учредена санитарно-охранителна зона (СОЗ) – изискване, което законът не оставя на преценка.
Фактът сам по себе си е тревожен. Още по-тревожно е как институцията е реагирала.
Какво е установено – без спор
От официални писма между РЗИ, ВиК и община Ардино става ясно, че:
-
водоизточникът се използва за питейни нужди;
-
СОЗ не е учредена, в противоречие с Наредба №3/2000 г.;
-
ВиК операторът не е подал преписка за учредяване на СОЗ;
-
РЗИ е знаела за това обстоятелство.
Тук спор няма.
Какво е направила РЗИ – и какво не
При установено нарушение контролният орган по закон разполага с ясен инструментариум: формално предписание със срок, последици и последващ контрол.
Вместо това:
-
не е издаден документ, озаглавен „Предписание“;
-
липсва изрично правно основание;
-
липсва конкретно и изпълнимо задължение;
-
липсва срок;
-
липсват последици при неизпълнение;
-
няма данни за последващи проверки през 2024–2025 г.
Резултатът е предвидим: няма как да има неизпълнение, няма как да има санкция.
Първи пропуск: „писмо“ вместо контролен акт
Използваната кореспонденция съдържа общи формулировки от типа „следва да се предприемат действия“. Това не е контрол. Това е препоръка. По този начин контролното правомощие е сведено до административна любезност.
Втори пропуск: липсата на срок
Без срок няма измеримост. Без измеримост няма отчетност. Без отчетност няма санкция. Това е елементарен принцип на административния контрол, който тук не е приложен.
Трети пропуск: липса на последици
Нито един документ не указва какво следва при неизпълнение. Така дори формално нарушение да продължава, правната реакция е блокирана още в началото.
Четвърти пропуск: отсъствие на последващ контрол
Официално е признато, че през 2024–2025 г. не са извършвани проверки по този обект. Това означава, че дори изпратените писма не са проследени.
Поредица, не единичен случай
Тези действия не изглеждат като единична грешка. Те образуват последователен модел:
-
Установява се нарушение.
-
Не се издава валиден контролен акт.
-
Не се поставя срок.
-
Не се извършва последваща проверка.
-
Не се налага санкция.
Въпросът, който остава
При толкова ясна правна рамка възниква неизбежният въпрос:
става ли дума за некомпетентност или за съзнателно избягване на санкциониране?
Материалът не твърди вина. Той поставя въпроси, които институциите са длъжни да изяснят:
-
Защо не е издадено формално предписание?
-
Защо не е определен срок?
-
Защо няма последващ контрол?
-
Защо при признато нарушение няма последици?
Докато тези въпроси нямат отговор, рискът остава за хората, а контролът – само на хартия.
Допълнение: когато липсата на СОЗ не е „мнение“, а официална констатация
Важно уточнение, което променя тежестта на случая:
липсата на санитарно-охранителна зона не е установена от РЗИ – Кърджали, нито е резултат от журналистическа проверка. Тя е официално констатирана от компетентния орган по Закона за водите – Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.
Това означава, че още при първия отговор на РЗИ – Кърджали фактът за липсваща СОЗ вече е бил известен, потвърден и безспорен. От този момент нататък здравният контрол не е имал основание да изчаква, да кореспондира или да търси допълнителна информация, а е следвало да приложи инструментите си по закон.
Вместо формално предписание със срок и последици обаче е избран подход, който не поражда правни ефекти. Така при официално установено нарушение контролът остава на ниво писма, а не на ниво действия.
Това допълнение не променя основния извод на материала, а го затваря логически:
когато нарушение е констатирано от външен компетентен орган, въпросът вече не е дали има проблем, а защо контролът не е задействан докрай.