Когато администрацията не просто греши, а демонстрира правна некомпетентност
Отговорът на директора на СУ „Христо Ботев“ – гр. Джебел по заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) не е просто спорен. Той представлява учебникарски пример за неправилно прилагане на закона, подмяна на правни основания и фактически отказ от прозрачност.
В официалното писмо с изх. № 537/16.01.2026 г. е записано:
„…исканите от Вас документи съдържат именно сведения, засягащи деца, чието разгласяване законът забранява.“
Това твърдение е юридически необосновано и несъответстващо на заявлението, по което директорът е длъжен да се произнесе.
Документи разкриват сигнал за тормоз над ученик и ограничаване на родителския достъп в училище в Джебел
Нарушение №1
Подмяна на предмета на заявлението
В заявлението не се иска разгласяване на лични данни или сведения за дете, а информация за:
-
постъпили сигнали;
-
предприети действия от ръководството;
-
прилагане на план за противодействие на тормоза;
-
уведомяване на други институции;
-
налагане на административни мерки и правните им основания.
Това е информация за дейността на публична институция, а не лична информация.
Чл. 2, ал. 1 ЗДОИ:
„Обществена е информацията, която дава възможност на гражданите да си съставят мнение за дейността на задължените по закона субекти.“
Директорът отговаря на несъществуващо искане, което сам си е конструирал.
Нарушение №2
Неправилно позоваване на Закона за закрила на детето
В писмото се позовава чл. 16, ал. 1 от Закона за закрила на детето, който забранява разгласяване на сведения, позволяващи идентифициране на дете.
Проблемът е очевиден:
-
този текст не забранява предоставяне на информация за административни действия;
-
не дерогира ЗДОИ;
-
не може да се използва като общ „щит“ срещу прозрачността.
Прилагането му в случая е правно несъстоятелно.
Нарушение №3
Игнориране на чл. 31 от ЗДОИ (частичен достъп)
Законът е категоричен:
Чл. 31 ЗДОИ:
„Когато исканата информация съдържа защитени данни, се предоставя частичен достъп до останалата информация.“
Дори хипотетично да съществуват защитени данни, задължението на институцията е:
-
да ги заличи;
-
и да предостави останалата информация.
Това изобщо не е направено. Вместо това е избран най-лесният вариант – мълчание по същество.
Нарушение №4
Липса на изричен отказ по закон
В отговора:
-
няма мотивиран отказ по чл. 37 ЗДОИ;
-
няма посочени правни основания за отказ;
-
няма указание за ред и срок за обжалване.
Това представлява фактически отказ, прикрит зад „разяснително писмо“ – практика, която административните съдилища системно отменят.
Нарушение №5
Демонстративно назидателен тон вместо правен отговор
Писмото не просто не отговаря по същество, а е написано в тон, който внушава, че заявителят „не разбира закона“, докато в същото време самият закон е неправилно приложен.
Това не е правна позиция. Това е административна самоувереност без правно покритие.
Община Джебел вече е официално уведомена за случай на тормоз в училище. Анлиз на действията на учлището
Какво следва
Законът е ясен, а нарушенията са очевидни.
При липса на законосъобразно произнасяне по заявлението по ЗДОИ, следващата стъпка е съдебна.
Този спор не е за „тълкуване“, а за елементарно спазване на закона.
Прозрачността не е въпрос на лично желание на директора, а задължение на институцията.
Когато администрацията отказва информация, която законът изрично задължава да бъде предоставена, съдът е мястото, където подобни откази приключват.