Решението на парламентарната група на Алианс за права и свободи да сезира международни организации като Парламентарна асамблея на Съвета на Европа и Организация за сигурност и сътрудничество в Европа за приетите промени в Изборния кодекс поражда логичен и неизбежен въпрос:
става дума за правна неграмотност или за съзнателно предизборно действие без реален ефект?
Какво направиха
АПС изпрати писма с искане за „международна реакция“ срещу ограничението за откриване на до 20 избирателни секции в държави извън ЕС.
В писмата се цитират Конституцията, практиката на Европейския съд по правата на човека, Венецианската комисия и международни пактове.
На пръв поглед – внушителна правна аргументация.
На практика – нулев правен резултат.
Какво не направиха
АПС не сезира единствения орган, който има правомощие да се произнесе по противоконституционност на закон – Конституционен съд на Република България.
Това не е детайл. Това е същността.
Юридическият факт, който не може да бъде заобиколен
Нито ПАСЕ, нито ОССЕ:
могат да отменят закон;
могат да спрат действието на разпоредба;
могат да задължат българския парламент.
Те могат единствено:
да изразят становища;
да изготвят доклади;
да окажат морален и политически натиск след факта.
С други думи – писмата нямат задължителна правна сила.
Как се защитава избирателно право в правова държава
Ако дадена парламентарна група твърди, че:
се нарушават чл. 6, чл. 10 и чл. 42 от Конституцията;
се въвежда непропорционално ограничение;
се засяга всеобщото и равно избирателно право,
то единственият логичен и ефективен ход е:
сезиране на Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност.
АПС има парламентарно представителство.
Има достъп до юристи.
Има възможност да събере нужния брой подписи.
Следователно въпросът е ясен
Има само две възможни обяснения:
1. Липса на базово разбиране за конституционния контрол
Което би било притеснително за формация с претенции за защита на основни права.
2. Съзнателен избор да не се търси реален резултат
А да се демонстрира „активност“ пред електората – особено пред избирателите в чужбина – без риск от съдебен неуспех и без поемане на отговорност.
Политическата сметка
Сезирането на Конституционния съд:
носи риск – съдът може да не уважи искането;
изисква правна последователност;
води до ясен резултат – победа или загуба.
Писмата до международни организации:
не носят риск;
не водят до решение;
позволяват политическо говорене без правни последици.
Заключение
Когато една парламентарна група твърди, че закон е противоконституционен, но умишлено заобикаля Конституционния съд, това не е борба за права.
Това е предизборна симулация на правозащитна дейност.
В правовата държава правата не се защитават с писма.
Защитават се в съда.