"Язък за тона, госпожо Депутат: Когато социалната политика се превърне във Фейсбук оръжие".

  "Язък за тона, госпожо Депутат: Когато социалната политика се превърне във Фейсбук оръжие". 

В последните дни станахме свидетели на поредната доза „загриженост“ в социалните мрежи. Депутатката от ДПС – Ново начало, Айтен Сабри, атакува служебния социален министър Хасан Адемов (от АПС) с патетичен пост, изпълнен с възклицания като „Язък!“ и препратки към големите религиозни празници Рамазан Байрам и Великден.

 Постът на г-жа Сабри е класически пример за това как един реален административен проблем се превръща в евтина политическа дъвка. Вместо да чуем конкретно предложение – например как държавата да компенсира транспорта на тези хора или как да се оптимизира работата на БЧК – ние четем обвинения, подплатени със снимки на хора с кашони на главата.

Използването на свещени празници за трупане на политически актив е опасна игра. Да внушаваш, че държавата умишлено „мъчи“ хората точно преди Байрама, е директен опит за насъскване на електората, а не за решаване на проблема с 11-килограмовите пакети.

Къде са действията? Като народен представител, г-жа Сабри има инструментите на парламентарния контрол. Тя може да изиска изслушване, да внесе предложение за промяна в разпоредбите. Вместо това, тя избира „дипломацията на лайковете“. Това ли е нивото на „новото начало“ – да си говорим през Фейсбук с „Язък, Докторе“?

Социалната политика трябва да достига до хората – тук г-жа Сабри е права. Но тя няма да достигне до тях чрез постове, които целят единствено да дискредитират политическия опонент. Хората в Родопите и в цяла България имат нужда от работещи институции, а не от депутати, които ползват затрудненията им за личен пиар.

 В заключение, няма как да не отбележим и един интересен тайминг. Преди официалното обявяване на кандидат-депутатските листи на „ДПС – Ново начало“, наблюдаваме необичайно висока активност на настоящите депутати в социалните мрежи и медиите. Изведнъж всички станаха изключително чувствителни към проблемите на хората, които иначе съществуват целогодишно.

Личното ми мнение е, че зад този патос и гръмки думи не стои реална грижа за бабата с 11-килограмовия пакет, а чисто прагматична нужда от медийно присъствие.

И тук идва логичният въпрос: Дали цялата тази агресивна кампания и атаки срещу опоненти не е просто опит за бетониране на ново място в следващите депутатски листи?

Защото ако целта беше решение на проблема, то щеше да се търси в залата на Народното събрание, а не в социалните мрежи с привкус на предизборна агитация.

Забележка: Този материал е авторски коментар и изразява личната позиция на автора, базирана на предоставените публични документи и факти.

Автор: Нюркян Мехмедали

(Главен редактор на Ардино24.ком)