Програма или пожелателен списък: къде свършват обещанията и започва отговорността
Всяка предизборна програма има една основна цел – да убеди избирателя, че зад нея стои визия, посока и реален план за управление. В този смисъл програмата на коалицията „Продължаваме Промяната – Демократична България“ не прави изключение – тя е обемна, обхваща почти всички обществени сфери и заявява амбиции за дълбоки реформи, икономически растеж и по-високи доходи.
Проблемът обаче не е в това какво е написано, а в това как е написано.
Още при първия прочит прави впечатление, че документът е изграден основно върху формулировки в бъдеще време – „ще се инвестира“, „ще се създаде“, „ще се подобри“, „ще се въведе“. Това само по себе си не е нередно – всяка политическа програма по дефиниция говори за бъдещи действия. Въпросът е друг: доколко тези обещания са обвързани с конкретни механизми, срокове и измерими резултати.
В значителна част от текста такава конкретика липсва.
Програмата заявява сериозни ангажименти – мащабни инвестиции, икономически растеж, контрол върху цените, борба с картелите, подобряване на администрацията, реформи в енергетиката, здравеопазването и образованието. Но в повечето случаи отсъстват ясни отговори на ключови въпроси: кога ще се случи това, колко ще струва и кой носи отговорност за изпълнението.
Тук е същинската слабост.
Политическата програма може да бъде визия – но когато претендира да бъде управленска, тя трябва да дава възможност за проверка. Без срокове, без конкретни индикатори и без финансови параметри, всяко обещание остава отворено за тълкуване. А това означава, че след изборите същите тези ангажименти могат да бъдат обяснявани, отлагани или преформулирани според политическата ситуация.
Още по-съществен е въпросът за баланса между обещанията и ресурсите. В документа се залагат едновременно значителни инвестиции, запазване на бюджетна дисциплина и липса на увеличение на данъците. Подобна комбинация е възможна, но изисква ясна финансова рамка и приоритети – нещо, което в този вид не е достатъчно разписано.
Това не означава, че програмата е празна. Напротив – тя съдържа идеи, които отразяват реални проблеми и обществени очаквания. Но между заявка и изпълнение стои именно онова, което липсва най-много – конкретиката.
И тук идва ключовият въпрос, който всеки избирател трябва да си зададе:
Не какво обещава една програма, а дали може да бъде проверена.
Защото демокрацията не се крепи на добри намерения, а на ясни ангажименти и носене на отговорност за тях.
Няма коментари:
Моля, споделяйте мнението си с уважение. Груби, обидни или нецензурни коментари няма да бъдат публикувани.