Карло Педерсоли — Великанът, който стана легенда: От 1930 до вечността

 

Карло Педерсоли — Великанът, който стана легенда: От 1930 до вечността

Има нещо тихо и необикновено в тази фотография — четири кадъра, четири момента, един изключителен живот, разгърнат като глави от книга, която е твърде богата и пълна, за да бъде сведена до един-единствен жанр. Пухкаво бебе с ококорени очи през 1930 г., което не е могло и да подозира какво го очаква. Поразително красив млад мъж през 1960 г., атлетичен и широкоплещест, носещ националната фланелка на Италия с непринуденото самочувствие на човек, когото светът още не е дооформил. Корав великан с разрошена коса през 1970 г., с гъста брада и очи, искрящи с онази неповторима смесица от опасност и топлота, която накара публиката по целия свят да се влюби безнадеждно в него. И накрая — белобрад доайен на киното, сребрист и достолепен, носещ осем десетилетия и половина живот в линиите на лицето си и в дълбочината на погледа си.

Това е животът на Карло Педерсоли. Светът го познаваше по-добре като Бъд Спенсър.

Бъд Спенсър е роден на 31 октомври 1929 г. в Неапол, Италия. Онова бебе от снимката през 1930 г. — с кръгло лице и сериозно изражение, вече някак по-голямо от стола, на който седи — е нямало как да знае, че един ден ще се превърне в едно от най-разпознаваемите лица в световното популярно кино, обичано еднакво на всички континенти и от всички поколения. Неапол го оформя: шумът, топлината, инатът, хуморът. Можете да усетите всичко това във всяка роля, която някога е играл.

До 1960 г. Карло Педерсоли вече е човек със забележителни постижения — дълго преди нито един филм да го е направил известен. Той е първият италианец, преплувал 100 метра свободен стил за под една минута, и представя страната си като състезател по плуване на олимпийските игри в Хелзинки през 1952 г. и в Мелбърн през 1956 г. Тази негова снимка в синята италианска атлетическа фланелка не е просто снимка на младостта — тя е доказателство за дисциплина, за съвършенство, за човек, който се е отдавал напълно на всичко, с което се е захващал. Плуване. Юридически факултет. Музика. Авиация. И накрая, почти случайно, киното.

Снимката от 1970 г. разказва историята на тази трансформация. Дотогава Карло Педерсоли вече е станал Бъд Спенсър — а Бъд Спенсър се е превърнал в нещо, което киното не бе виждало досега. Заедно с легендарния си партньор Терънс Хил, Спенсър създава жанр на екшън-комедията, който е изцяло техен: сбивания, смях, ядене на огромни количества храна и справяне със злодеите с юмруци с размера на коледни пуйки. Това корави лице под дивата тъмна коса — наполовина ръмжене, наполовина усмивка — вече е било известно в цяла Европа, Латинска Америка, Азия и отвъд тях. Той не е бил конвенционална филмова звезда. Той е бил нещо по-добро: бил е истински. Публиката не просто гледаше Бъд Спенсър. Тя му вярваше. Хората се чувстваха в безопасност с него. Той беше големият приятел, когото всеки искаше, но почти никой не заслужаваше.

Последният кадър — това кротко, белобрадо лице от последните му години — показва човек, изживял повече животи, отколкото повечето хора могат да си представят. Актьор, олимпиец, юрист, пилот, автор на песни, съпруг, баща, дядо. Той почина на 27 юни 2016 г. на 86-годишна възраст, заобиколен от семейството си, а последната му дума беше просто "grazie" — благодаря.

Благодаря. От човек, на когото е дадено толкова много и който е върнал още повече. Човек, който разсмя целия свят и накара цяла ера в киното да се чувства като у дома си.

От пухкаво бебе в Неапол през 1930 г., до шампион по плуване през 1960 г., до легенда с кожено яке през 1970 г., до белобрад патриарх, който се сбогува с достойнство — това е арката на един пълноценен, великолепен и радостно изживян живот.

Grazie, Carlo. Grazie, Bud. Светът е по-тих без теб — но смехът, който остави след себе си, никога няма да спре да ечи.