Държава на „наши“ МВР-та и политически кастинг за „малки пеевчета“ коментар на Ардино24 

​През последните дни сме свидетели на абсурден театър. Няколко партии изведнъж „прогледнаха“ за действията на МВР и скочиха срещу него. Интересното е, че допреди година същите тези хора нямаха никакъв проблем с министерството. Защо ли? Защото тогава в техните очи то беше „нашето МВР“. Днес, когато вече не е „тяхно“, то стана враг.

​Питам аз: МВР на политическите централи ли принадлежи или на българските граждани? Докога министерството ще бъде по-важно за изборната победа от гласа на хората? Излиза, че за тези партии не е важен суверенът, а кой държи ключовете от районните управления.

​Програми от сферата на научната фантастика

Вместо истинска политика, ни сервират програми в „пожелателен стил“. Едни са радикални, други – чиста проба фантасмагории. Пълно е с точки за „съдебна реформа“, но никой не казва как. Как ще реформирате системата, когато вече трета година тя е „бетонирана“ от и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, избран от ВСС с отдавна изтекъл мандат?

​В здравеопазването е същата мъгла. Обещават решения, но не показват модел. Тези приказки ги слушаме всяка вечер във всяка квартална кръчма. Разликата е, че „кръчмарските политици“ поне са искрени в наивността си, докато истинските политици ни мислят за достатъчно глупави, за да повярваме на поредната доза празни обещания.

​От „малки доганчета“ до „малки пеевчета“

Вижте езика им – той е брутален. В ДПС и „Възраждане“ нивото падна под критичния минимум. Имам преки наблюдения върху ДПС: по времето на Доган – „великият вожд“ – всички се правеха на философи и „малки доганчета“. Сега, под лидерството на Пеевски, езикът стана уличен, жаргонен, агресивен. Днес не слушаме един Пеевски, а хиляди негови копия – „малки пеевчета“, които се надпреварват да му подражават.

​Не разбирам защо електоратът на ДПС трябва да бъде държан в такава зависимост от един-единствен човек. Хората, които гласуват, са много по-напред и по-културни от представителите си в парламента. Те заслужават идеи, а не култ към личността.

​Избори до дупка или на друга планета?

Кампанията се очертава като надпревара по чертаене на „червени линии“. Никой с никого не иска да говори, никой не предлага изход. Предлагам направо да прескочим тези избори и да отидем на следващите, тринадесетите поред. Защо да губим време в съставяне на правителство, което няма да се случи?

​Вече 35 години гласуваме за „пожелания“. Резултатът? Дори не сме на дъното – ние копаем под него. Гледайки парламента, човек остава с впечатлението, че не сме в Европа, а на друга планета.

​Уважаеми избиратели,

Изисквайте точни отговори! Не се задоволявайте с „ще направим“. Питайте „КАК?“. Трябва да спрем да губим времето си сега, за да не се окаже, че сме пропилели и годините на нашите деца.

​Гласувайте с разум, а не под диктовка!

​