Какво премълча Митрофанова пред „Труд“? Защо не каза как СССР започва войната рамо до рамо с Хитлер?

Какво премълча Митрофанова пред „Труд“? Защо не каза как СССР започва войната рамо до рамо с Хитлер?

Интервюто на руския посланик в България Елеонора Митрофанова за Вестник Труд по повод 9 май не е просто исторически коментар. То е пример как чрез премълчаване, подбрани факти и политически внушения може да се изгради удобна версия на историята – такава, в която СССР изглежда единствено като жертва и спасител, а всички неудобни факти изчезват.

Днес обаче не живеем зад Желязната завеса. Няма цензура от времето на комунизма, няма бодлива тел по границите и няма монопол върху информацията. Съществуват дигитални архиви, международни документи, исторически изследвания и достъп до източници от целия свят. Затова всяко политическо твърдение може да бъде проверено.

И точно тук започват проблемите с интервюто.

Митрофанова обвинява Великобритания и Франция, че с политиката си са помогнали за възхода на Хитлер. Това до известна степен е вярно – Мюнхенското споразумение от 1938 г. е исторически факт. Но посланикът премълчава нещо далеч по-важно – че СССР подписва пакта Молотов–Рибентроп с нацистка Германия през 1939 г.

Това не е дребен исторически детайл. Пактът съдържа тайни протоколи за разделяне на Източна Европа между Хитлер и Сталин. След германското нападение над Полша Червената армия влиза от изток. По-късно СССР окупира Прибалтика и напада Финландия.

Нито дума за това.

В интервюто войната е представена така, сякаш СССР от самото начало се е борил срещу нацизма. Историческите факти показват друго – в периода 1939–1941 г. Москва и Берлин не са врагове, а партньори по споразумение.

Още по-фрапиращо е твърдението на Митрофанова, че Съветският съюз „през по-голямата част от Великата Отечествена война се сражаваше практически сам“.

Това е силно подвеждащо.

Да, Източният фронт е решаващ и съветските жертви са огромни. Никой сериозен историк не отрича това. Но СССР не воюва „сам“. Великобритания се сражава срещу Хитлер още преди Германия да нападне СССР. По-късно САЩ влизат във войната и чрез програмата „Ленд-лийз“ доставят на СССР огромна помощ – хиляди камиони Studebaker, локомотиви, самолети, танкове, радиостанции, алуминий, храна, суровини и индустриално оборудване.

Без тази помощ съветската военна машина щеше да бъде в много по-тежко положение. Това е признавано дори от съветски военачалници след войната.

Но в интервюто няма нито дума за това.

Липсва и друг ключов факт – западните съюзници откриват втори фронт в Европа. Да се твърди, че СССР се е сражавал „почти сам“, означава да бъдат заличени ролята и жертвите на останалите съюзници.

Митрофанова говори за „фалшифициране на историята“, но самата тя премълчава ключови исторически факти:

• пакта Молотов–Рибентроп;
• подялбата на Полша;
• съветската окупация на Прибалтика;
• нападението срещу Финландия;
• Катин;
• ГУЛАГ;
• масовите депортации;
• репресиите в Източна Европа след 1945 г.

Това не е пълна историческа картина.
Това е внимателно подбран политически разказ.

В интервюто се правят и тежки внушения срещу Украйна и Прибалтика. Говори се за „нацизъм“, „безправни рускоезични“ и „героизация на колаборационисти“. Да, в тези държави има спорове около исторически личности и паметници. Но посланикът премълчава защо много източноевропейски държави гледат на СССР не само като освободител, а и като окупационна сила.

Защото след края на Втората световна война голяма част от Източна Европа попада под съветско влияние за десетилетия. Политически репресии, контрол над медиите, забрана на опозицията и зависими комунистически режими – това също е част от историята.

Нито дума за Берлинската стена.
Нито дума за политическите лагери.
Нито дума за цензурата.
Нито дума за хилядите убити и репресирани от комунистическите режими в Източна Европа.

Вместо това интервюто изгражда удобен политически разказ – „Русия е спасител, Западът е виновен, а всеки критик е пренаписвач на историята“.

Най-спорна остава тезата, че именно Володимир Зеленски е довел до „разпалването на поредния кръвопролитен конфликт“. Фактите обаче са ясни – през 2022 г. руската армия премина международно признатите граници на Украйна. Това е причината за началото на пълномащабната война.

Всичко останало е политическо оправдание.

Проблемът не е, че руската дипломация защитава руската позиция. Това е очаквано. Проблемът е, когато в България продължават да съществуват политически и медийни среди, които представят подобни едностранчиви разкази като „единствената истина“, а всяка критика към Кремъл автоматично се обявява за „русофобия“.

Историята обаче не е партийна брошура.

Десетилетия наред комунистическите режими в Източна Европа имаха монопол върху историята. Днес обаче архивите са отворени, документите са дигитализирани, а информацията е достъпна за всеки. Затова все по-трудно работи старият пропаганден модел – да се говори само удобната част от историята, а всичко останало да бъде обявявано за „фалшификация“.

Истината за Втората световна война е по-сложна:

• нацизмът е престъпен режим;
• СССР има огромен принос за разгрома му;
• но СССР също носи отговорност за част от събитията в началото на войната;
• а след победата налага контрол над половин Европа.

Да се премълчават тези факти не е историческа памет.

Това е политическа пропаганда.

Интервю на посланика на русия може да видите ТУК.