Министерският съвет призна: няма отчети за милионите към Мюсюлманското изповедание

След серия въпроси по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), Администрацията на Министерския съвет официално потвърди нещо изключително важно: държавата отпуска милиони левове субсидия на Мюсюлманското изповедание, но не изисква годишни счетоводни отчети за разходването на средствата.

Отговорът е даден по заявление на Ardino24 с вх. № 03.07-115/05.05.2026 г.

В документа Министерският съвет посочва, че размерът на субсидията се определя по чл. 28 от Закона за вероизповеданията и се базира на данните от преброяването на населението на НСИ. Според публикуваните данни от Census 2021, като мюсюлмани са се самоопределили около 638 708 души в България.

По-интересната част обаче идва при въпросите за контрола и отчетността.

На въпрос дали съществува нормативно изискване Мюсюлманското изповедание да предоставя отчет за разходването на държавната субсидия, Министерският съвет посочва чл. 35, т. 9 от Закона за вероизповеданията, според който Дирекция „Вероизповедания“ има функции по „осигуряване на отчетност“.

Само няколко реда по-надолу обаче АМС признава следното:

„Дирекция „Вероизповедания“ в АМС не е изисквала годишните счетоводни отчети, тъй като същите не ѝ се предоставят поради липсата на нормативно установено задължение за това.“

С други думи:

• държавата говори за „отчетност“;
• но не изисква финансови отчети;
• не съхранява отчети;
• и не извършва финансови проверки чрез самата дирекция.

Министерският съвет допълва още, че проверки от финансов характер били извън компетентността на Дирекция „Вероизповедания“, а информация за нарушения и санкции не била налична.

Така възниква логичният обществен въпрос:

Как държавата осигурява отчетност за милиони левове публични средства, ако не изисква финансови отчети за тяхното разходване?

След анализа на получения отговор Ardino24 изпрати ново заявление до Министерския съвет с искане да бъде обяснено:

• как practically се осъществява отчетността;
• кой реално контролира разходването на субсидията;
• и как държавата установява дали средствата се използват законосъобразно.

Случаят поставя важна тема за публичния контрол върху държавното финансиране на вероизповеданията — тема, по която обществото има право да получи ясни и конкретни отговори.