Описание и история
Средновековна крепост Кривус се намира на 1.56 km северозападно по права линия от центъра на село Башево. Изградена е на билото на скалист рид със стръмни и отвесни, на места, склонове на север, запад и юг, ограничен от същите страни от река Арда. Обекта е най- достъпен от изток по билото на рида, като се върви по стръмна, оформена в скалите пътека. Разстоянието от селото до крепостта се изминава за около 40 минути поради трудния терен. Укреплението се намира на два скалисти върха с отвесни скални склонове от север и много стръмни от изток, юг и запад. Издига се на 130-140 m над речното корито. На източния, по- висок връх се издига цитаделата. Тя е с неправилна форма с размери 21х18 m и площ от 0.3 дка. Цитаделата умело е разположена на върха, така че прегражда достъпа, напълно до останалата част от хребета. Северно и южно от цитаделата се спускат отвесни скални склонове, които не позволяват на евентуален нападател да заобиколи и нападне по- незащитена част от крепостта. Входът на укреплението е от североизток през цитаделата. Той е широк 1 m и е защитаван от югоизток от голяма правоъгълна кула. За да се достигне входа е необходимо да се преодолее стръмният склон на седловината в този участък, който играе ролята на дълбок естествен ров. Кулата, която защитава входа е издадена на 1.4 m пред куртината на североизточната стена и има размери 5х4 m. Стените й са дебели 1.2 m и са градени от добре подреден по лица местен ломен камък споен с бял хоросан. Северно от входа, вътрешна за цитаделата, има издигната стена с дължина 2 m, успоредна на северната крепостна стена, Тази стена, заедно с разположената от югоизток северна стената на правоъгълната кула, правят тесен коридор, който лесно е можел да бъде преграден и отбраняван в случай, че входната врата бъде разбита. Входът, през който се е достигало до останалата част на крепостта е разположен от югозапад на цитаделата. Той е висок 2.5 m и широк 1.2 m. В горния край се очертава рамката и мястото на гредата над вратата. До входа от юг се намират останки на малка правоъгълна кула вътрешна за цитаделта. Вътрешността ѝ е запълнена с емплектон. От север, тази порта е защитавана от крепостната стена, която е перпендикулярна на входа и от още една кула. Тази кула също е вътрешна за цитаделата и има почти триъгълен план, като е била пригодена за живеене. Една стена с дължина 2 m върви успоредно на северната стена на кулата. Крепостните стени са дебели в основата си 2.5 m, а в горната част 1.75 m. В северната част на крепостната стена е съвсем запазена в почти пълният си размер. След височина от 5 m измерена от вътрешната страна на крепостта, следва бойна площадка, която е широка 0.8 m. На нея има продължение на стената с височина 1.2 m, след която започват бойниците. Втората- вътрешна част на крепостта, е оформена от една стена, която върви в западна посока и следва конфигурацията на терена затваряйки отделни скални тераси. Тя е дебела 1.75 m и затваря силно начупено пространство с дължина 130 m и максимална ширина от 24 m. На терена добре се проследява северният участък, който следва конфигурацията на терена и завършва западно с постройка издигната над отвесни скали (може би кула). Запазен е малък участък от западната стена. Южната стена във втория район на твърдината не е запазен над повърхността и вероятно е паднал по склона, който в този участък е много стръмен. На отделни участъци се виждат останки от сгради. Площта на крепостта заедно с цитаделата е около 1.9 дка. На 111 m източно пред крепостта, на най- тясното място от билото, има вероятност да е имало преградна стена с прокопан ров пред нея, който съществува и до днес, но е обезличен. В този участък билото е широко 1-2 m. За тази крепост има предание, че в нея са били затваряни много български девойки и жени. Имало е каменен надпис. Съществува спор дали крепостта Кривус не е крепостта “Патмос” и обратното. За нея споменава още византийският летописец Георги Акрополит. Снабдявала се е с вода от реката посредством подземен тунел. Крепостта Кривус е изиграла основна отбранителна роля в района на река Арда. Тя е построена около Х век върху живописна скала над реката, която тук образува прочутите си меандри. От всякъде Кривус е заобиколена от високи и живописни била, по които са накацали много селца с живописна архитектура. Особено се откроява връх “Бездивен”, предлагащ незабравими панорамни гледки. В подножието му, до брега на язовир Кърджали, кацнала на скален зъб се намират останки от средновековната крепост “Патмос”. Крепостта Кривус е споменавана в летописите на византийските историци, а при археологически проучвания в нея са открити украшения, християнски кръстове, монети и оръжия.
