Крепостта Патмос – пазителят на долината на Арда + Галерия + Видео

Гюнер Шюкрю

В сърцето на Родопите, там където река Боровица се влива в Арда и оформя един от най-красивите си меандри, високо на скалист връх, се издига внушителната късноантична и средновековна крепост Патмос.

Разположена в землището на село Дойранци, крепостта впечатлява не само с живописното си местоположение, но и с архитектурните и историческите си особености. Най-лесният достъп до нея е по вода – с лодка по река Арда. След слизане на брега, до самата крепост се стига пеша за около 20 минути.

Крепостният комплекс може условно да бъде разделен на три основни части. В най-южната част на възвишението се намира цитаделата – същинското ядро на укреплението. На север от нея е разположено Предградие 1, а Предградие 2 заема западната част под хълма. Въз основа на предполагаемия източен вход към цитаделата, се смята, че там е било разположено и Предградие 3. На север, в района на днешната махала Хасар гедик, вероятно се е намирало Предградие 4. Целият комплекс е заемал приблизително 100 декара.

Това мащабно разположение, както и сведенията, че Патмос е бил епископски център, подсказват, че тук е съществувал цял късноантичен и средновековен град.

Цитаделата на Патмос има неправилна форма, съобразена с конфигурацията на терена. Защитената площ възлиза на около 6 декара. Крепостната стена, изградена от обработен камък и бял хоросан, обхваща върха от запад и север. Именно на север, където теренът е по-достъпен, стената е подсилена с две кули.

Източната част на крепостта стъпва директно върху скалите. Там е изграден дренажен отвор за отводняване на терена, следван от участък с отвесни скали, където не е строена стена. Стената продължава на юг, следвайки релефа.

При археологически разкопки на територията на крепостта е разкрита голяма трикорабна триапсидна църква без притвор. Централният кораб е оформен от три двойки зидани правоъгълни стълбове. Апсидите са полукръгли отвън и отвътре, с ясно изразени рамена.

Храмът е преживял три основни периода на съществуване. Последният е свързан с учредяването на византийската тема Ахридос след края на XII век, когато Патмос се превръща в стратегическа стража по долината на Арда.

През 1206 г., в подножието на крепостта преминава и отряд от Четвъртия кръстоносен поход, воден от прочутия хронист и военачалник Жофроа дьо Вилардуен – свидетелство за значението на Патмос в геополитическата картина на Средновековието.

През последните години ръководството на община Ардино в лицето на кмета инж. Изет Шабан работи по проект за консервация, реставрация и социализация на архитектурния обект.

Танер ЧОБАНОВ, историк и уредник на Общинския музей в Ардино

Информацият е взета на заем от : https://www.bulgariancastles.com

Описание и история

Праисторическа, тракийска, късноантична и средновековна крепост Патмос се намира над устието на река Боровица при вливането ѝ в река Арда. Изградена е на стратегически връх, доминиращ над околността, с широка видимост във всички посоки. От изток и юг склоновете му са отвесни, а от запад- стръмни. Най- достъпна е от север- по билото на хълма на който се намира. От юг и изток е ограничена от река Арда, а от север и североизток- от река Боровица.

Патмос условно може да се раздели на три групи- цитадела, която се намира в най- южната част на възвишението. Предградие 1, което заема северната част на възвишението под цитаделата. Предградие 2, което заема западната част под хълма. При положение, че входът към цитаделата е от изток, логично е да се предположи, че от тая страна е се е намирало предградие 3. От север, където и до ден днешен се виждат останките на махала Хасар гедик, вероятно се е намирало предградие 4. Целият селищен комплекс вероятно е бил разположен на площ от около 100 дка.

Това предположение, както и твърдението, че Патмос вероятно е бил епископски център, дава основание да говорим за населеното място като за късноантичен и средновековен град.

Цитаделата на Патмос е с размери около 115 m в посока север- юг и максимална широчина от 65 m в посока изток- запад. Формата на обекта е неправилна, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. Защитената площ е около 6.3 дка. Крепостната стена огражда върха изцяло от запад и север. Тя е изградена от обработен камък, споен с бял хоросан.

По трасето на северната стена на Патмос са запазени три до четири реда на външното лице, на стената от оформени блокчета. На повечето места тя има дебелина 1.25 m. Северната леснодостъпна стена е подсилена от две кули. Североизточната кула е трапецовидна с външни размери 5.05х4.22х4.6 m и дебелина на зидовете 0.85 m. Към нея е водил вход с ширина 1.3 m, който по- късно е бил зазидан.

Северозападната кула на Патмос е с неправилна подковообразна форма. Тя излиза пред външната страна на стената на разстояние 3.9 m, а дебелината на зида и е 1.3 m. Вътрешността ѝ представлява квадратно помещение с дължина 1.7 m, а към него се влиза чрез вход 0.9 m. Разстоянието между двете кули е 12.7 m. След втората кула стената прави лека чупка на юг и под формата на дъга продължава без прекъсване до отвесните скали, южно над река Арда.

От изток крепостната стена на Патмос стъпва върху основната скала. Южно от трапецовидната кула стената е удебелена и достига 2.1 m. В началото ѝ е изграден дренажен отвор, осигуряващ отводняването на терена. След това следва участък с отвесни скали, където стена не е изграждана. След този участък източната стена продължава на юг, следваща конфигурацията на терена.

Входът на укреплението е именно на този участък от източната крепостна стена. Тя е с дебелина 1.75 m и макар лицата да са доста разрушени, се проследява съоръжение, напомнящо входна кула.

Интересни са фортификационните съоръжения от юг на цитаделата. Тук в основата на скалния венец има пещера с две галерии, водещи към вътрешността на укрепената площ. Това е наложило изграждането на крепостен зид с дебелина 1.1 m ниско между скалите, в които е оформен преливник. Тази стена и канарите от запад и изток оформят правоъгълно помещение пред пещерата, в която има естествен водоизточник, осигуряващ вода на обекта. Това обяснява липсата на щерна в защитената площ.

В северната част на цитаделата на Патмос, успоредно и долепени на крепостната стена, се очертават верижни сгради, които вероятно са били свързани с охраната на кастела. С тяхното изграждане трябва да се обясни затварянето на входа към източната кула. Практиката на долепване на помещения до вътрешното лице на стената е известна от различни крепости в Източните Родопи- “Устра”, крепостта при Воденичарско и др. Сравнително равният терен между крепостната стена и скалната тераса от изток е бил зает от паянтови сгради с дървена конструкция. Тук са открити голямо количество пирони с различна форма и големина.

Ситуацията в цитаделата на Патмос е сходна с тази на южната тераса на крепостта “Монек”. Добрата експозиция и равното място са позволили да се развие квартал от бараки, в които вероятно е живял гарнизонът на цитаделата. Основно място в укрепената площ заема комплекс от две сгради, изградени върху скална тераса, издигаща се значително над околния терен и заемаща приблизително централната част на крепостта.

При проведените археологически проучвания в Патмос е разкрита голяма, трикорабна, триапсидна църква без притвор и със следните размери: дължина през централната апсида 13 m и ширина 11.5 m. Тя е изградена от обработени камъни, споени с бял хоросан. Зидовете са частично разположени върху скалата и имат дебелина 0.75 m. Централния кораб на храма е оформен от три двойки зидани правоъгълни стълбове с размери 0.9 и 1.35 m.

Връзката със страничните кораби се е осъществявала чрез проходите между тях с ширина 0.9 m. В градежа на стълбовете се наблюдава стремеж към редуването на дялан камък с редове от тънки плочести камъни или тухли. Апсидите са полукръгли отвътре и отвън, с ширина 2.6 m на централната и 1.3 m на страничните. Отвън между апсидите има ясно изразено рамо.

Трите кораба на църквата са със самостоятелни входове от запад, с ширина на централния 1.35 m и 1.15 m на страничните. Подът на сградата е заравнената скала, покрита частично с каменни плочи. Липсват всякакви следи от архитектурни детайли от приолтарното пространство. Едно блокче от бигор със засечки тип „рибена кост”, открито при централния вход от запад, показва начина на оформяне на тази част от западната фасада.

Църквата на Патмос е базиликална сграда със скатен покрив, но скъсените ѝ пропорции я доближават до църквите от преходния тип. Установено е, че сградата е построена върху останките от по- ранен християнски храм с подобен план. Направени са наблюдения върху източната му част. Ранната църква също е била триапсидна. Основите са изнесени на изток и достигат ръба на скалната тераса. Те са със значително по- голяма дебелина, достигащи в централната апсида до 2.5 m.

Ясно доловима е разликата в оформянето на външното лице на апсидите- тук липсва рамо между тях. Плановете на двете църковни сгради съвпадат напълно на запад. Третия строителен период включва превръщането на трите кораба в три самостоятелни сгради. Проходите между стълбовете са затворени с груба зидария от ломен камък на кал и слаби хоросанови примеси.

Централната част е превърната в еднокорабна църква със скатен покрив. В центъра на апсидата ѝ е открит каменен стълб с елипсовидно сечение- основа на олтарната маса. Северният кораб е трансформиран в крипта, в която са проучени 34 детски гроба. Застъпването на гробовете изключва възможността децата на възраст от 1 до 10 години да са жертва на епидемия. Най- вероятно това е някакъв местен обичай, чиито етнографски паралели ще бъдат тепърва търсени.

Гробовете са без инвентар, с изключение на един, в който е открит наниз от мъниста. Южният кораб е преустроен в малък параклис със собствен вход от запад. В средата на апсидата му е открита олтарна маса. Тя представлява преизползван за постамент воденичен камък със старателно оформено легло. В леглото влиза клиновидния край на основата на каменен стълб с квадратно сечение.

Във вътрешността на църквата са намерени значително количество предмети, свързани с християнските обреди, основно кръстове от желязо и бронз. Открити са фрагменти от стеатитова икона, макар и дребни и обезличени, са част от рядък паметник на средновековното приложно изкуство. Пред централната апсида е висял железен полилей с елегантни ажурни висулки.

Северно от църквата на Патмос, на ясно изразена фуга към фасадата ѝ, е изградена сграда с правоъгълен план и размери 10.8×4 m. Зидовете са от ломен и речен камък, споени обилно с бял хоросан и дебелина 0.75 m. Подът, както и стените ѝ, са старателно измазани с хидрофобен хоросан, с отчетливи два пласта. Постройката е била с повече от два етажа. В запазените на височина до 1.9 m зидове от приземния етаж не са открити входове. Това предполага, че помещението е бил използван за склад за хранителни продукти или житница, подобна на описаните по- горе. В подкрепа на тази идея е огромното количество фрагменти от керамични съдове с големи размери и хоризонтални устия, открити върху пода на помещението.

Не може да се пренебрегне фактът, че при разкопките на Патмос са намерени най- много хромели от всички проучвания в крепостите на Източните Родопи. Етажите във височина несъмнено са били жилищни. Сградата може да бъде разглеждана като свободно стояща кула (донжон), каквато е тази в твърдината до с. Гугутка, Ивайловградско.

В този вид тя е синхронна на третия строителен период на църквата, отнасящ се хронологически във времето ХI-XIV в. Сграда с близък план е съществувала и едновременно с най- ранната църква. От изток е проследено външното лице на зид с посока север- юг, конструктивно свързан със зида на южната конха. Този зид е застъпен от късната сграда и по- детайлните наблюдения са невъзможни. Безспорна е обаче неговата връзка с ранната християнска базилика.

Вероятно е тук да се е развивала представителна сграда, в която да е живяло духовното лице, което е служило в култовия център. Наблюденията върху откритите сгради и археологическата им среда позволяват да се предполага, че църквата на скалистия връх е била изградена в ранновизантийската епоха. Това строителство трябва да се свърже с успешната мисия на епископ Никета Ремесиански, довела до налагането на християнството сред планинското население на Родопите и следва да се постави в началото на V в.

Мястото на християнския център не е избрано случайно. Долината на река Боровица е била едно от средищата на разпространение на мегалитни паметници. Множеството ниши, жертвеници и шарапани очертават неговата територия. Следва да се спомене, че скалните пукнатини под основите на църквата са били обект на култови действия- запълнени са с керамика от края на енеолита, бронзовата и ранната желязна епохи. Езическото свето място е било наследено от християнски храм.

Възникнал и съществуващ във враждебна към новата религия среда, той е бил укрепен със здрава крепостна стена. На Патмос е имало крепост и преди късноантичните стени. Стратегически важното място е превърнало църквата в средище за утвърждаване и развитие на християнството в планината. Възможно е това да е една от все още нелокализираните ранновизантийски епископии в диоцеза на филипополския митрополит.

Църковен център Патмос е продължил да съществува и през следващите векове. Вероятно в началото на IX в. е изградена втората църква, която е запазила базиликалния план. Възможно е дори да са извършени промени само в източната олтарна част, която поради близостта си до ръба на терасата да се е съборила. Последните преустройства следва да се отнесат след края на XII в. и вероятно са продиктувани от промяна в статуса на църковния център след учредяване на темата Ахридос.

Тогава Патмос се превръща в стражева твърдина на пътищата по долината на река Арда. Преустроената еднокорабна, едноапсидна църква със скатен покрив е много близка до църквата на акропола на “Перперикон”. По това време тя е обслужвала населението на крепостта, под която са минали в 1206 г. кръстоносците от отряда, предвождани от Жофроа дьо Вилардуен.

Северно в подножието на цитаделата на Патмос се е намирало предградие 1 на града. То заема територия с формата на връх на копие, с максимална дължина в посока север- юг от около 241 m и максимална широчина от около 44 m. Защитената площ е била около 7.7 дка. В най- северната част на пространството има останки на две кули, които фланкират входа на предградие 1. Тия кули са общи за предградие 1 и предградие 2. Те са с правоъгълна форма.

От тях вероятно на юг, от запад и изток е тръгвала дървена палисада, която е защитавала предградие 1 на Патмос. В пространството защитено от палисадите се наблюдават множество скални изсичания оформящи вътрешното пространство, изсечени скални улеи, оформени в скалата помещения. По всяка вероятност на определени места е имало напречни прегради, защото скалите са оформени така, че максимално да препречват движението от север на юг към цитаделата.

От двете кули в северната част на предградие 1 на Патмос в посока изток до река Боровица, вероятно също е имало дървена палисада с ров пред нея, която е преграждала достъпа към предградие 3 и входа на цитаделата.

От тях на запад тръгва ясно изразен в момента само като основа крепостен зид. с дължина от около 86 m, който се явява северен за предградие 2 на Патмос. Южно от него има заравнена тераса, повдигната с около 1-2 m над околния терен. Тук вероятно се е намирала търговската и занаятчийската част на града.

Предградие 2 е с огромна площ и се простира на юг чак до отвесния скален склон на цитаделата. Максималните му размери са около 395 m в посока север- юг и около 180 m в посока изток- запад. От запад също е имало зид от ломени камъни без спойка, който е служил за защита. Ограденото пространство е около 57.1 дка.

Северно на около 45 m от двете общи за предградие 1 и предградие 2 на Патмос кули, се забелязват още останки на сгради, които според картите са част от махала Хасар гедик. При тях обаче се забелязва обилно количество бял хоросан, което подсказва за преизползване на средновековни основи и стени, които може да са също на близко разположени кули. Забелязват се и останки на зидове, които може да са крепостни стени.

Така разгледаната ситуация подсказва наличието на малък форт като преден пост на най- достъпната за Патмос северна страна. Размерите на това чисто военно съоръжение са около 73х21 m. От юг и изток са най- непристъпните от географска гледна точка за крепостта страни. От запад стръмните планински склонове и силно пресечения терен са допълнителна защита за нападение от тая страна.

Най- достъпно е от север по долината на река Боровица, по десния ѝ бряг. Затова и отбраната на крепостните съоръжения на Патмос са ориентирани с най- здравата си и подсилена част на север.