Решение №5 – когато администрацията твърди акт, но отказва да го покаже
Решение №5 – когато „управлението чрез хората“ свършва при искане за документи
Решение №5 от 11 февруари 2026 г. на Община Кърджали поставя сериозен въпрос за реалното съдържание на заявената от местната власт прозрачност. Формално актът е издаден по реда на Закона за достъп до обществена информация, но по същество отказва да осигури проверимост на твърдение с висок обществен интерес – спирането на строителството на общинския кучешки приют, проект на стойност малко над 5 млн. лева.
Община Кърджали: „Няма анекс, няма закъснение“… но приютът е спрян с Акт №10 за „форсмажор“
В решението администрацията твърди, че строителството е спряно на 19 декември 2025 г. и че към момента не е възобновено. Това твърдение обаче остава без документално покритие. Отказано е предоставянето на самия Акт №10, отказана е информация кой го е издал, на какво правно основание, дали е връчен и дали е влязъл в сила. Вместо конкретни правни аргументи е използвана обща формулировка, че исканата информация не подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ.
Община Кърджали не предоставя данни за Акт №10, с който е спряно строителството на кучешкия приют
Тук възниква първият съществен проблем. Когато една администрация се позовава на конкретен административен акт, именно този акт е носителят на законосъобразността. Без номер, без издател и без правно основание, твърдението за спиране на строителството остава непроверимо – както за гражданите, така и за институционалния контрол.
Вторият проблем е логически. Ако по обекта действително не се извършва строителство и това не се оспорва от никого, предоставянето на информация за акта на спиране не засяга защитени интереси. Напротив – именно публичността би потвърдила, че спирането е извършено законосъобразно и от компетентен орган.
Третият и най-сериозен въпрос е свързан със самото съществуване на акта. Когато администрацията отказва да посочи дори регистрационните му данни, неизбежно се поражда съмнение дали Акт №10 съществува като редовен административен акт или е посочен единствено като твърдение без документална следа.
Този отказ влиза в пряко противоречие с публично заявената управленска философия на кмета Ерол Мюмюн. В интервю, публикувано през октомври 2023 г., той заявява:
„Гражданите на Кърджали ще управляват града. Чрез мен всеки кърджалиец ще бъде кмет на общината ни. Власт от хората, власт за хората.“
Ерол Мюмюн_ Хората ще управлява…
Същият кмет подчертава, че „няма малки проблеми“ и че решенията ще се вземат „чрез конструктивен диалог“, а кабинетът му ще бъде „отворен за всеки“.
На този фон възниква логичният въпрос: кои хора точно управляват чрез кмета, когато гражданин или медия отправи законово искане за информация, свързана с разходването на над 5 млн. лева публични средства, а отговорът е отказ за предоставяне на основния документ?
Ако „всеки кърджалиец е кмет чрез кмета“, то достъпът до административните актове следва да бъде правило, а не изключение. В случая обаче управлението „чрез хората“ спира там, където започва проверката.
Законът за достъп до обществена информация не задължава институциите да водят политически дебат. Той ги задължава да осигуряват прозрачност, проверимост и отчетност. Решение №5 не изпълнява тази функция – то информира, че строителството е спряно, но отказва да покаже как, от кого и с какъв акт.
Затова тези въпросите остават открити:
Защо при липса на текущо строителство се отказва информация за акта на спиране?
Кои „хора“ точно управляват чрез кмета?
Има ли въобще Акт №10 като реално издаден и регистриран административен акт.
Докато тези въпроси нямат ясен и документално подкрепен отговор, Решение №5 не затваря темата, а я задълбочава. И превръща обещанието за „власт от хората“ в тест за реалната прозрачност на управлението.